Българите би трябвало да са по-щастливи от руснаците, чиято рубла се срина, но не са. Би трябвало да са по-щастливи от украинците, чиято държава се разпада постепенно, но не са.
България по традиция е първенец във всички негативни класации. Обикновено сме и първи по чувство на нещастие. Поредна анкета го доказва - само 31% от българите се чувстват щастливи, 15% се чувстват съвсем нещастни, а останалите не се чувстват щастливи, нито нещастни.
Най-щастливите хора са датчаните, най-щастливите деца - холандските, най-малко щастливи - българите. Горе-долу така може да се обобщи Европа. В световен мащаб по брой щастливци сме на дъното заедно с Ирак, където от години се води война.
Дори не е нужно да се сравняваме с всички примери, за да установим едно - "Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле" се е впило в народопсихологията до степен, в която на въпроса "Щастлив ли си", отговорът да бъде "не" или "не знам".
За да бъдем щастливи, България трябва да е на три морета, да добива злато и диаманти, а всеки да има поне лимузина и мезонет, но съседът му - не. АЕЦ "Козлодуй" и АЕЦ "Белене" да дават ток на цяла Европа, а "Южен поток" да ги снабдява с газ. Всички да имат високи заплати и да не работят повече, отколкото им е приятно - тоест изобщо. Гинес да признае жените ни за най-красиви, а мъжете - за най-потентни. Заплатите и пенсиите да скочат двойно.
И всичко това важи с пълна сила, но не за онези 31% щастливци. Вероятно не важи и за част от 15-те процента, които са искрено нещастни. Но важи за със сигурност над 60% от хората у нас, които не смеят да се почувстват някак, или са нещастни просто по навик. Да не вземе някой да им завиди за новата кола или за PVC-дограмата.
KLETA MAJKA BALGARIQ
Първо, щастието е временно състояние. Човек не може да е непрекъснато щастлив. После, не че не сме щастливи, но не смеем да си признаем, да не урочасаме ситуацията, от страх, че нещо непременно ще се случи, което ще помрачи щастието ни, ако го изречем на глас. И най-накрая, трудно ми е да съм щастлива, когато виждам колко нещастни, бедни и гладни хора има около нас. Ще кажете, че всеки трябва да гледа себе си и че не можем да помогнем на всички, но на мен ми влияе. И не само по Коледа и празниците. Та може това да обяснението на статистиката. Поне за мен е това. Или в духа на конспиративните теории, може тези проценти да са нереални, но така поднесени, да ни карат да вярваме, че не сме щастливи, всяка година ставаме все по-нещастни и изобщо не можем да бъдем щастливи поначало.
Хубава статия, макар по изтъркана тема. Няма хейт.
Българският негативизъм е едно достатъчно ново явление. И затова доста непонятно за мнозина, дори пишещи за него. Повечето материали по тази тема се ограничават до констатации. Причините за появата му, влиянието, което оказва върху нашето общество, възможностите за неговото преодоляване изискват по-сериозно аналитично усилие. като такова мога да препоръчам една статия, която точно така се и казва: "Силата на българският негативизъм". Ето и линк: http://journal-informo.eu/content/014/002.pdf
По времето на соца ние, българите, за да се впишем в една абсурдна реалност (която си мислехме тогава, че е характерна само за соца) се научихме едно да мислим, друго да правим и съвсем друго да говорим. И това ни стана втора природа. Така че и афиширания от нас негативизъм е в голяма степен наужким. Ако негативизмът е израз на песимизъм, а ако алкохолизмът и самоубийствата са негови симптоми, то едва ли ние българите ще бъдем на върха на класацията. Благодаря на gullwing за линка. Прочетох опуса на г-н Стоянов и без да се колебая, мога да призная, че отдавна не бях чел нещо толкова негативно за нас, българите. Бих препоръчал на тези, които го прочетат да прегледат отново „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев и „Българският Великден” на Тончо Жечев, като аргумент, че нашите предци не са били тълпа от невежествени и скотопоодобни човешки същества, както твърди той.
Не знам как да определя подобни коментари и изследвания, освен като жабата която поискала да подковат и нея, след като видяла, че подковават вола. Първо не ми е известна универсална дефиниция за щастие. Второ не съм длъжен да споделям как се чувствам, като не съм склонен и да си меря оная работа с изследователска цел. Ако има нещо лично то това са чувствата и ако има клауза в трудовият ми договор за конфиденциалност на размера на трудовото ми възнаграждение, защо трябва да споделям нещо далеч по-лично? Само със статистически цели ли? Да вървят да правят изследване в махалите, там са щастливите хора, и да спрат да се занимават с глупости. След няколко десетилетия "българите" ще са щастлива нация, по демографски причини
Каква е логическата връзка между чувството да си нещастен и "желанието на Вуте да му е зле"? Никаква - освен бледият опит на автора да се "почувства" като народопсихолог. Украинците направиха една сериозна стъпка през последните две години като гражданско общество и затова се чувстват вероятно (не може да бъде доказано чрез допитвания) по-щастливи от българите. Ама това авторът не може да го разбере, защото напуска рамките на смешните опити за народопсихология. Останалата част от статията няма нужда да се анализира, защото статията почива на същия принцип.
В отговор на "Янаки" - коментар нмер 6. По повод на препоръчаната от мен статия "Силата на българския негативизъм" - не я считам за негативна. Напротив, субективното ми мнение е че тя е доста обективна. :-) Проблемът е, че описваната от автора и познатата на всички нас реалност е наистина доста неприятна. Тази реалност е и хранителната среда в която живее и съществува собственият ни негативизъм. Споделям мнението на автора че негативизмът се проявява най-вече поради нежеланието на мнозина от нас да признаем факта на националната ни изистаналост. Имено да признаем, защото вътрешно в себе си практически всички ние го осъзнаваме. А докато не го признаем, ние няма да можем нито да разберем истинските причини за тази изостаналост, нито как да преодолеем тази изостаналост. За причините - мисля, че ще ви е интересна и една друга статия на същия автор. Може да се прочете те тука: http://librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2453-istorija-rolja-1
Не може да има "национална" изостаналост. Изостаналостта може да се "измерва" с обективни критерии, докато "нация" и "национален" са субективни термини. Развитието на дадено общество може да се оцени по редица обективни критерии, които, за да може да се направи сравнение, трябва да са същите, както при оценката на другите общества. Народопсихологията е разтеглив локум и всеки автор може да вложи различен смисъл в термините, които използва (субективен поглед). Nation has various meanings, and the meaning has changed over time. The concept of "nation" is related to "ethnic community" or ethnie. An ethnic community has a myth of origins and descent, a common history, elements of distinctive culture, a common territorial association, and sense of group solidarity. A nation is, by comparison, much more impersonal, abstract, and overtly political than an ethnic group. It is a cultural-political community that has become conscious of its coherence, unity, and particular interests. The nation has been described by Benedict Anderson as an "imagined community" and by Paul James as an "abstract community".
Козлова,авторът на статията много правилно е изложил тезата си,че усещането за щастие е голяма доза/преобладаваща/народо-психология.Кратко,точно,сбито и ЯСНО. И разбира се-светлият пример/който ни даваш/ на Украйна и украинците като антипод на овчето/по Деовин/българско стадо,което блее и си избира калпави управници. Козлова,ти на кой принцип си фен? На еволюционния или на революционния?Знаеш ли,всъщност КАКВО се случва в момента в Украйна или просто се намираш на работа,давайки светли революционни примери?
В отговор на "Козлова" - коментар номер 10. Отзад напред. Този цитат, който поствате на английски, е много показателен за практиката на национализма. Неговата пропаганда прави всичко възможно за да внесе в хорските глави максимално объркване между понятията "нация", "етнос", "езикова група", "народ" и така нататък. В действителност, "Нация" е една от възможните форми на политическа организация на обществото. Ако тя е доминираща в конкретния социум, най-верочтно е да се появи "национална държава". Ако ли не - възможна е появата на държави, основаващи се не на нация, а на общи принципи. Такива мултиетнически държави днес са САЩ, Швейцария, Канада и прочая. След като знаете що е това "нация", ще ви бъде и много лесно да разберете какво е "национална изостаналост". Сегашното ви заблуждение идва оттам, че приемате всички хова, съответно нации за еднакво можещи. Това по принцип е верно, но само като потенциал, а не реалност. Точно както един и същ човек има съвсем различни възможности през различни периоди на своя живот - детство, зрялост, старост. Така и народите - и цитираният от мен автор много ясно пише, че "българският народ не е нито народ - идиот, нито народ - престъпник. Българският народ е народ - дете, с детски възможности и детски разбирания". Така че "национална изостаналост" е нещо съвсем реално и в най-опростена форма означава, че когато в рамките на една нация делът на високообразовани, свободни, културни е по-висок, то такава нация е напреднала, развита. Когото той е по-малък, то и нацията е по-изостанала. И тука няма нищо обидно. Просто живота си е такъв.
Народ-дете или държава (стара за стандартите на Европа и света) в упадък?
Още веднъж: Политическата организация на обществото е ДЪРЖАВА, а не нация. На останалите въпроси на конспиратор, революционер и пр. не виждам смисъл да отгповарям, тъй като нямата връзка нито със статията, нито с моя коментар. Весели празници!
>не съм длъжен да споделям как се чувствам Ако това беше сериозен проблем на изследванията за щастие (които не са едно и две), то за българите като теб щеше да е по-естествено да отговарят "не желая да отговоря", вместо "не съм щастлив". А и не звучи особено релистично щастлив човек да не желае да сподели, че е щастлив, поне не и масово, в мащаб, който да изкриви резултатите от изследванията. Обикновено нежелаещите да споделят душевното си състояние са тези, които го мислят за лошо, и се притесняват от това да бъдат съдени. Щастливите, уверени, доволни хора са имунизирани от такива страхове.
@#15, безсмислено е да коментираш българите като мен, без да знаеш, какъв ми е хала. Причините да подлагам на съмнение стойността на подобни изследвания е проста и същевременно лична. Като приел Господа Христа за Спасител и кръстен в името на Отца и Сина и Светия Дух, за мен е по-важно състоянието на душата ми във вечността, отколкото афиширането на душевното ми състояние в Евробарометър. Това което има значение за мен, е оценката на Господ в съдния ден. Щастието е небиблейска концепция издигната в култ от хуманизма, който детронира Бога и Неговия план за спасение на хората и поставя в центъра човека и неговото щастие през земните му дни. Затова мерилото за щастие, е мерило за подготовката на идването на антихриста. Не очаквай от мен и тези като мен да бъдем щастливи от този факт ;)