Спомняте ли си онзи тържествен ден, в който ГЕРБ се закани да "превърне страховете на хората в надежда за нацията"?
Е, навръх Велики четвъртък надеждите на нацията до 2021 г. бяха кондензирани и омастилени в манифест от 21 страници, скрепен с надлежните лидерски подписи.
Светло бъдеще ще има за всички: 200 лв. минимална пенсия (наесен), двойни учителски заплати (като му дойде времето), "ликвидиране на неграмотността" (буквално), саниране до дупка, тунел под Шипка и завършен магистрален пръстен, полицай във всяко село и патриотична здравна реформа в стил "да не оставим нито един болен да умре без лекарска помощ"...
Какво обаче остана под чертата? В какво се кълняха партиите преди изборите, но пропуснаха да впишат в управленската програма на "Борисов 3"?
"Патриотите" прокараха с доста мъки скока на най-ниските пенсии, но с това намесата им в бюджетната политика приключва рязко. Ако предизборно ГЕРБ си оставяше вратичка за маневри, сега вече екипът на Горанов си казва съвсем ясно: няма да има промяна нито на преките данъци, нито на ДДС, а към 2020 г. България трябва да се е отучила да живее на заем.
На идеята на "Патриотите" за "засилване ролята на Централната банка", ГЕРБ отговаря с: "Валутният борд е безалтернативен и неприкосновен до влизането в Еврозоната".
Борисов се е отказал от идеята за промени в конституцията с цел отпадане на депутатския имунитет. Не става и дума за свикване на ново Велико народно събрание. Така обаче отпада и още едно предизборно обещание на "Патриотите": че ако "вземат властта", ще отнемат правото на глас на хора без основно образование.
И не само това - на практика, липсват цели структурни парчета от програмата на националистите.
Дори Каракачанов да стане министър на отбраната, няма да сбъдне мечтата си за задължителна казарма.
Няма да се върнат "Трудови войски", които за без пари събираха реколтата или поправяха ЖП-линии по време на Народната република. ГЕРБ не допуска и хрумката за "незабавно възстановяване на ракетните бази в Южна България" с обсег до Истанбул (за разочарование на Валери Симеонов).
За сметка на това, Борисов "забравя" да спомене, че ще продължи да следва "Програмата за Въоръжените сили 2020", приетата след тежки компромиси в мандата на Росен Плевнелиев. Случайно или не - изпаднал е и изричният ангажимент за прокарване на проекта за нови бронирани машини за Сухопътните войски до края на годината.
Най-видимият отбой от страна на ГЕРБ е именно в частта за външна политика и отбрана. Не смеем да предположим кой ще е новият дипломат No.1, но отсега залагаме, че го чака тежък мандат.
Коалиционните партньори обещават, че България ще е "активен и надежден член на НАТО и ЕС". Само че в програмата на ГЕРБ присъстваше и още една формулировка: "Евроатлантическата ориентация на Република България е необратим процес, историческо постижение и е без алтернатива".
Подобно изречение не съществува в текста, под който сложи подписа си Волен Сидеров.
Тук липсва и частта за "трансатлантическото сътрудничество със САЩ като основа на международните усилия за гарантиране на мира и сигурността", която присъстваше в документа на ГЕРБ; липсва и изричната подкрепа за CETA, декларирана от Борисов още в предходния му мандат.
Няма и дума за бъдещите отношения с Путин (които в оригиналната програма на ГЕРБ бяха функция от "преодоляване на напрежението между ЕС, НАТО и Русия заради кризата в Украйна"), "слонът в стаята" АЕЦ Белене е пропуснат безмълвно.
Дори декларацията на ГЕРБ за все по-силната нужда от сътрудничество между НАТО и ЕС в района на Черно море е променена след редакцията на "Патриотите": такова може да има само "по необходимост".
Вярно: едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш. Докато системата продължава да произвежда самоцелни коалиционни пъзели във властта, компромисите ще са повече от визионерските решения.
А четенето между редовете е показателно: това, което остава неизказано, може да се окаже по-притеснителнo от най-абсурдните предизборни наддавания.