"Разбрахме се със Слави, няма да си крадем интелектуалците.“
Този любопитен цитат на проф. Божидар Димитров е във връзка с предстоящото учредяване на неговото „надпартийно“ движение „Кан Кубрат“. По думите на Димитров той и Слави Трифонов, който в момента набира кандидати за своя собствен политически проект чрез публично излъчван кастинг, нямало да си „пречат“. Можело дори да си сътрудничат.
Сърцата ни трепнаха след обявяването на такава важна спогодба за подялба на интелектуалния елит на страната. В главите ни обаче изскочиха редица въпроси.
Най-важният от тях: що е то български интелектуалец, който изведнъж се оказа така търсен?
„Интелектуалците" са едно от най-характерните изобретения на модерната световна култура. Те не са само специалисти в своята област - литература, изкуства или история, но и хора, които обсъждат всеобщи човешки теми. От интелектуалците се очаква да бъдат морални водачи на обществото по всеобхватни социални и политически проблеми.
Но дори в самата Франция - люлката на интелектуализма, интелектуалците са в криза. Съвременната френска интелектуална продукция не чертае нови пътища пред обществото в страната и по света, а вместо това е повърхностна и производна на външни идеи. Покрай това популизмът процъфтява.
У нас положението не е кой знае колко по-различно. Етикетът „интелектуалец“ или си го лепваш сам (и ти се смеят), или то го лепват, когато се появиш в ефир, искайки да те обидят по относително лек начин.
Думата „интелектуалец“ в България кара мнозина да мислят, че някой се опитва да се постави над тях и да им обяснява „как стоят нещата“ по сложен начин.
„Моралните водачи“ не са на почит в общество, което бленува за "твърда ръка".
На този фон проф. Божидар Димитров е тръгнал да дели със Слави интелектуалците в страната (и извън нея). Нека видим все пак как двамата бъдещи лидери набират „войници“ за своите каузи – всеки според сферата си.
Според Божидар Димитров научните среди могат да захранят каузата му с „добри специалисти“ около 20 000 професори, доктори, член-кореспонденти и академици. За съмишленици Божидар Димитров посочва проф. Михаил Константинов (математик), акад. Георги Марков (историк), Коцето Калки (певец), Христо Бойчев (драматург) и др.
Чакал и потвърждение от Кубрат Пулев (боксьор), с когото брат му Тервел бил „говорил“, макар самият Тервел да казва, че не знае за това. Дано поне другите „съмишленици“ на професора знаят.
Интелектуалци ли са тези хора? Всеки един от посочените вероятно е специалист в своята област. Частта с „моралните водачи“ обаче малко се губи. Но може би и самият проф. Димитров не е наясно какво точно търси...
Слави обяви критериите за кастинга си още през септември миналата година: „Ако сте добър професионалист във вашата област, ако сте образовани и наистина искате да промените страната, без да сте зависими от някого, покажете се“.
И той търси „добри професионалисти“, но за интелектуалци няма и дума. В този смисъл Божидар Димитров май може да ги вземе всичките.
Колкото до „добри професионалисти“, такива изглежда, се намериха. Според Трифонов интерес са проявили „българи завършили Йейл, Харвард, Кеймбридж“, такива с успешен бизнес по света, от всички университети в България и от целия обществен, политически, професионален и културен живот. Общо над 3700 кандидат-политици.
Впечатляваща група, от която не разбрахме кой и как преся около 10 процента – тези, които стигнаха до трите дни на целодневни кастинги в началото на февруари. През ситото, пораждайки недоволството на Слави, някак бяха минали и партийни функционери. Ама що за български политик ще си, ако не можеш да се набуташ неканен на кастинг за... политици.
Все пак прави впечатления, че Божидар Димитров и неговото „надпартийно“ движение „Кан Кубрат“ се появяват на сцената в удобния момент, в който плановете на Трифонов, обявени още преди 4 месеца, започват да придобиват форма.
„Кан Кубрат“, разбира се, няма да е нито ляво, нито дясно, това не е модерно от 2001 година насам.
Също като Слави, който има потенциалът да „граби“ избиратели от всички партии. Знаем за масовия фетиш у нас към месии, все пак. Появява се през няколко години.
Не можем да пропуснем и други сходствата между проекта на Слави и движението на Димитров. И двете говорят за „промяна“ в политическата система на страната. Нещо друго - една от темите, по които Слави препитваше кандидатите си, беше образованието като най-важна част за „възхода на нацията“. Димитров пък обяви, че неговото движение щяло да преследва двете главния В-та – Възход и Величие за България. Колко по-лесно щеше да е с "Възвишение".
Популизмът и в двата проекта е на достатъчно ниво, чак леко да те заболи глава. Но през последните години популизмът вирее и из останалата част от Европа, че и в Щатите. Глупаво би било да мислим, че у нас той ще отслабва, вместо да става все по-масов. Все пак слушането на приказките на „онези от телевизора“ са по-лесни от прочитането на която и да е предизборна програма/платформа.
Но в крайна сметка партиите, коалициите, движенията и проектите си ги мерят само на избори, а до такива има поне една година време. От обяснението на бившия директор на НИМ става ясно, че той и Слави ще си „помогнат с каквото могат“. Как точно ще стане това, след като двамата били „малко скарани“ не ни е ясно.
А е хубаво и самият Слави да се изкаже дали е съгласен с подобна „обща работа“ и дали изобщо знае за това. Защото покрай неговият политически проект ще се намерят доста, които искат да „работят“ с него.
Поне едно нещо е сигурно - ако Вие се определяте като интелектуалец, вече можете да сте спокоен. Търсят ви! Въпросът е дали искате да бъдете намерен.
