Най-после България откри своя талант. Намери се поредната достойна фигура от редкия подвид "жена от Източна Европа", която ще запълни всепоглъщащата бездна след абдикацията на Кристалина Георгиева от ЕК.
Брюксел уши нов балтон за българското копче, а Мария Габриел, по баща Неделчева, бе повишена от евродепутат до комисар с амбициозното портфолио "дигитализация", пък макар и само до 2019 г.
Вие може и да не познавате Мария Габриел (извън дълбоката й грижа за житието и страданието на българските пчели), но Мария Габриел познава правилата на играта - с 8-годишен стаж в ЕП и без скандали зад гърба си, съвсем съобразително прекарала последните 2 десетилетия извън първичния бульон на родната политика, с диплома от френски университет и грамотност на два езика извън майчиния "европейски" (по непреходната дефиниция на Цецка Цачева, пазител на държавния печат).
Разбира се, не пречи кум на сватбата ти да е председателят на ЕНП Жозеф Дол, но все пак, съгласете се, че има и обективни причини Жан-Клод Юнкер да спре избора си върху нея на фона на конкуренцията от политематични и мултифункционални кандидатки с български паспорт - от Кунева, Поптодорова и Паси, до Захариева и Павлова, без да броим и късната резерва Ангелкова.
Борбата, както казват, бе епична, а гледката не бе за гледане. Кой би изпуснал пост с гарантирано висок рейтинг в общество, което има повече доверие на Брюксел, отколкото на собствените си институции?
Иначе с €20 000 месечна заплата, визитна картичка за една от най-престижните политически позиции в Европа, отговорност за бюджети за милиарди, и запазено място на масата за преговори с Apple, Google, Facebook, Uber, Airbnb, и т.н. - дай Боже всекиму такова творческо дръзновение на 37 години.
Не страдайте особено, че "загубихме" вицепредседателското място в ЕК и "изтървахме" бюджета на ЕС след дезертирането на Кристалина Георгиева.
На това му се казва фантомна болка. Няма как да се лишиш от нещо, което никога не си притежавал. Еврокомисарят няма право "нито да търси, нито да приема инструкции" от националните правителства - включително от българското.
Колкото до критиките, че Мария Габриел била "ниска топка" - огледайте се наоколо. Повечето членове на ЕК са бивши евродепутати, министри, правителствени говорители и прочее номенклатура от среден разряд, чието кариерно развитие не се превръща в централна тема на дебат (освен в България).
А и след като Борисов остави ярка лична диря в историята на световната дипломация с тънкия маньовър "от два стола - на земята" по пътя към върха на ООН през 2016 г., изглежда най-после се научи да пипа малко по-внимателно, когато работи с човешки материал.
Номинацията, впрочем, идва тъкмо навреме, преди да създадем смущаващ прецедент.
Дали поради пуста планетарна ретроградност, дали защото толкова си можем - за първи път в историята на ЕС страна-член сама се "абстрахира" от правото си да излъчи комисар от собствената национална квота. Дори една коварна Англия попълни бързо мястото си в ЕК, при все че ще си тръгне преди края на мандата на Юнкер.
И чудо нечувано, светът не спря да се върти, не угасна Вечният огън, а сякаш за половин година континентът не усети липсата на "българска следа" в комплекса Берлемон. Добре, че все пак със сетен напън София изпълни молбата на Юнкер: да не оставим ЕС да се разпадне без българска помощ...
