Държавата на "битовия проблем"

"На България, откакто съществува, основният проблем е битовият проблем... Ако решим един ден битовия проблем, според мен ние сме си решили всичко".

Това са думи на Теодосий Спасов, произнесени в Народното събрание в началото на ноември 2017 г. Още тогава директорът на БНР Александър Велев и Теодосий Спасов, като директор на музикалните състави на Радиото, настояват да се обърне внимание на проблема с безобразно ниските заплати на музикантите.

Средното възнаграждение на мъжете и жените от Симфоничния оркестър, Биг бенда, Оркестъра за народна музика и Смесения хор възлиза на 660 лв. (852 лв. получават в администрацията). Заплатата за млад музикант, току-що постъпил в БНР, с висше професионално образование и минимум 10 години обучение, е по-малка или равна на тази на среднист-заварчик на строителен обект.

Като се вземат предвид и разходите за поддръжка на скъпоструващите инструменти, се оказва, че музикантите в една от най-престижните държавни културни институции си плащат, за да работят.

И то - буквално. Като семейството на хориста от БНР и певицата от фолклорния ансамбъл "Филип Кутев", които доработваха като таксиметрови шофьори с нощни смени, за да си позволят удоволствието да създават качествена национална култура.

Как човек издържа семейството си, как купува книги на децата си, как си позволява сам да "консумира" висока култура, когато няма пари да покрие месечните си сметки? Как крепи мотивацията да се усъвършенства като професионалист, да пази творческия си дух и да не деградира до жертва на "битовия проблем"?

Някои бягат към държави, в които талантът им не се оценява в кофички кисело мляко и декемврийски сметки за парното. Други отказват да се борят. Трети лазят по нервите на разпоредителите с бюджета - и все напразно.

И министърът на културата Боил Банов, и предшественикът му Вежди Рашидов са подкрепили без условия исканията за по-висок бюджет на БНР. Подкрепа има и от "Патриотите", и от опозицията.

И въпреки това финансовото министерство отказва да осигури още 420 000 лв. в Бюджет 2018, колкото би струвало увеличението на заплатите на музикантите.

Обяснението е чиновническо: оркестрите на БНР останали "встрани от реформата" (по думите на Менда Стоянова), за разлика от всички други сценични изкуства бюджетът им не се формира с целева субсидия на всеки 1 лв. от продадени билети, а се спуска през общата каса на радиото. Оттам идват и парите за поддръжката на Фонда на БНР, издаването на албуми, участията на фестивали, турнета, подготовката на детските хорови формации.

Днес парите ги има, утре ги няма, а реформата се отлага за догодина.

Логиката напомня вица за лошия късмет на магарето, което тъкмо се научило да яде камъни, а се споминало. Само че в ролята на добитъка са хористи, оркестранти, инструменталисти, класически, джазови и фолклорни изпълнители.

Бас ловим, че проблемът им ще се реши за един ден, стига протестното изпълнение на "When The Saints Go Marching In" да прозвучи в правилния часови слот на правилния сутрешен блок.

Нищо, че самият Теодосий Спасов се обяви против "унижението музиканти от такъв висок ранг да излизат по улиците".

Имат всеки потенциал да подразнят слуха на премиера, както показва практиката с майките на тежко болни деца, с надзирателите от затворите, с полицаите, с фермерите, с работниците от военните заводи, с природозащитниците, с Изпълкома на БФС, та и с Гинка от Пазарджик.

"Битовият проблем" на България обаче не се решава с еднократна милостиня. Не и в държавата, в която над 1 милион възрастни мъже и жени оцеляват с 321 лв. на месец, а 1/3 от населението е в риск от бедност - дори работещите хора.

Няма защо да се изненадваме, че българските семейства харчат най-много за ядене, пиене и комунално-жилищни сметки, а най-малко - за книги.

Докато чиновници с емпатия на калкулатори оценяват науката, образованието и културата по ценоразписа за нискотарифен труд, няма как да е по-различно.

#16 futureless 26.04.2018 в 22:46:12

Културата, както и науката, е скъпо удоволствие. И въпрос на престиж за едно общество. Не можеш да кажеш на културния или научния работник - върви се оправяй на пазара. Просто защото културният или научен импакт не може да се дефинира пряко от някакви икономически показатели. Което разбира се означава също така и че голямата субсидия не е задължително да води до културен или научен продукт с висока стойност. Но при всички положения е по-добре тези области да се държат встрани от пазарната месомелачка. Култура на пазара = халтура и чалга в повечето случаи.

#17 Дракон с кисело зеле 26.04.2018 в 23:06:11

Моля те, само не приравнявай културата с наука. Съвсем различни животни са.

#18 futureless 26.04.2018 в 23:14:55

Когато казвам, че А има сходство с В, нямам предвид, че А = В ;)

#19 Дракон с кисело зеле 26.04.2018 в 23:59:06

Съществено по-малко квалифицирана е. --- Абе, не е точно така. Ако съдя по себе си - доста по-добре се справям с китара, отколкото с оксижен, и това просто няма дори теоретична възможност да се промени. И точно по тази линия не бих препоръчал да се говори за квалифицираност, понеже кадърен свирач можеш да станеш и без никакво формално образование - отново, съдя по себе си. Свиря от доста време вече, на уроци никога не съм ходил, а достатъчно често ми се е случвало да събера очите на околните, че да имам известно самочувствие в това отношение. (В тази връзка - някои от по-кадърните акустични китаристи, които съм виждал в София, са дрънкали по подлезите - което е разбираемо - така, всъщност, ако си наредят добре картите, с малко късмет изкарват доста по-добри пари, отколкото от клубни участия. Съвсем сериозно.) Квалифицираността - за мен - се изразява и в други неща, примерно готовност да се изложиш на опасност или физическо напрежение (свиренето е бая натоварващо, де, ама ми направи ръцете като клещи, та не се оплаквам), ефект от допуснатите грешки и т.н. Един концертиращ музикант трябва да направи наистина огромен гаф, за да го усетят повечето хора в публиката, и пак в общия случай няма да им пука. Сериозната грешка на един заварчик надали е толкова незабележима. Това не е и толкова важно, всъщност. В американски форум за музика я прочетох бая горчивата шега - отнася се за клубни музиканти, а не за оркестрови, но все пак... Качваш техника и инструменти за пет хиляди долара в кола за петстотин долара, за да отидеш на участие, от което ще вземеш петдесет долара. Музикантите - а и сценичните изпълнители като цяло - никъде, както казах, не се къпят в пари.

#20 conscience 27.04.2018 в 07:21:37

Не е нужно да си с шапка в подлеза. Музикантът може да записва музика, но най вече се издържа с участия или с други думи от хора, които плащат, за да слушат музиката му. Не разбирам как може да плащаме някой просто да си четвърта в някаква стая. Освен това, каква му е мотивацията да де развива, ако ние му осигурим живота. А как разделяме добрите ит некадърните? И колко такива трябва да имаме?

#21 futureless 27.04.2018 в 08:51:12

@conscience Работата е там, че някои видове изкуство са по-елитарни, ако мога така да се изразя. "Елитарни" в смисъл на по-изискващи към аудиторията. И повечето хора, особено при ниска степен на общата средна култура в обществото, не са склонни да заделят финансови средства за такъв тип изкуство, така че да може то да се самоиздържа от билетчета. Или което по-лошо - ако се приложи пазарният подход и цената на билетите за това изкуство се повиши драстично, само много ограничен кръг от хора със съответните финансови възможности ще могат да си го позволят. Така такова изкуство ще стане наистина елитарно, но в чисто паричния смисъл на понятието, някаква снобарщина... И изкуството няма да може да изпълнява основната си цел - да възпитава хората. Включително тия, които нямат финансови възможности. Самият аз не съм почитател на оперното и театралното изкуство например. Не съм стъпвал на постановка от десетилетие и нямам намерение да стъпвам в скоро време. Но считам, че оперните и театрални творци трябва да ги има и да получават необходимите финансови средства, за да продължат дейността си и имат достойно съществуване. И бих искал да ги подкрепя, ако не с билетчета, то с държавна субсидия, която се плаща включително и от моите данъци.

#22 conscience 27.04.2018 в 21:58:31

@ futurless Моята теза е, че няма такова нещо, което трябва да поддържаме просто ей така. Плащаме за да възпитава, но как, ако никой не я слуша? Също като с бан.

#23 Виктория Пенелопова 07 27.04.2018 в 22:53:18

Плащаме, защото "трябва", защото и "другите плащат". Ако държавата е моето семейство, най-напред ще се погрижа да има храна, да има медицинско обслужване, да има образование.....След това - да има спорт, да има връзка с природата....., след това - ..... след това......и мноооого след това - дискутираните музиканти. Съжалявам, наистина. В държава, в която, 99% от медиите написаха, че новото кралско бебе се казва ЛуиС, няма място за класическа музика. Всички за ПРОСТИ.

#24 dedo adji 27.04.2018 в 23:10:04

Драга ми Победке, уважавам интереса ти към кралските бебета и други първи дами, но, много те моля, разреши на някои българи интерес и към класическа музика. Много българи не могат да си позволят да ходят на концерти, "макар", както пееше Хайгашот Агасян,"да струва билета, колкото таксата за тоалета". И единственият източник, от който могат да я чуят е радиото. Също и фолклора, ама не на Пайнер и Планета. Хората заслужават тая музика и изпълнителите й заслужават заплащане, съответстващо на квалификацията им.

#25 futureless 28.04.2018 в 08:43:43

"Моята теза е, че няма такова нещо, което трябва да поддържаме просто ей така. Плащаме за да възпитава, но как, ако никой не я слуша? Също като с бан."" Надявам се, осъзнаваш, че твърдението "никой не я слуша" е силно генерализиращо, субективно и недоказуемо. Сериозно ли твърдиш, че има концерти, които се провеждат при затворени врати без слушатели? Ако пък искаш да кажеш, че някои културни мероприятия и организации, спонсорирани от държавата, са недостатъчно посетени по твоите критерии, помисли над следното. Слави Трифонов и Лепа Брена пълнят без никакво усилие стадион "Васил Левски" на концерт, генерирайки приходи за може би половин милион лева. В същото време Софийската филхармония свири пред 400 души на загуба. Духовият оркестър към някое читалище в забутан БГ град може би свири и пред 20 души. Но качествената разлика между музиката, изсвирена от духовия оркестър, и звуците, излезли от гърлото на Слави Трифонов, е толкова гигантска, че ония 20 души биха имали несравнимо по-висока културна полза от всичките десетки хиляди слушатели на Слави. И точно тия 20 души биха допринесли много повече за културата в обществото впоследствие. Ерго, не е важно количеството, а качеството. Мамка му, толкова ли е трудно да се разбере? Изобщо, твоят въпрос за мен е абсолютно равнозначен на "защо да даваме пари за скъпа и гадна здравословна храна, след като всички наоколо набиват джънк фууд?". Или защо да даваме пари за спортни площадки, след като хората предпочитат да се наливат с бира в заведенията до тях? Не се чудете после на плодовете от такова мислене.

Новините

Най-четените