Държавата на "битовия проблем"

Културата, както и науката, е скъпо удоволствие. И въпрос на престиж за едно общество. Не можеш да кажеш на културния или научния работник - върви се оправяй на пазара. Просто защото културният или научен импакт не може да се дефинира пряко от някакви икономически показатели. Което разбира се означава също така и че голямата субсидия не е задължително да води до културен или научен продукт с висока стойност. Но при всички положения е по-добре тези области да се държат встрани от пазарната месомелачка. Култура на пазара = халтура и чалга в повечето случаи.

Моля те, само не приравнявай културата с наука. Съвсем различни животни са.

Когато казвам, че А има сходство с В, нямам предвид, че А = В ;)

Съществено по-малко квалифицирана е. --- Абе, не е точно така. Ако съдя по себе си - доста по-добре се справям с китара, отколкото с оксижен, и това просто няма дори теоретична възможност да се промени. И точно по тази линия не бих препоръчал да се говори за квалифицираност, понеже кадърен свирач можеш да станеш и без никакво формално образование - отново, съдя по себе си. Свиря от доста време вече, на уроци никога не съм ходил, а достатъчно често ми се е случвало да събера очите на околните, че да имам известно самочувствие в това отношение. (В тази връзка - някои от по-кадърните акустични китаристи, които съм виждал в София, са дрънкали по подлезите - което е разбираемо - така, всъщност, ако си наредят добре картите, с малко късмет изкарват доста по-добри пари, отколкото от клубни участия. Съвсем сериозно.) Квалифицираността - за мен - се изразява и в други неща, примерно готовност да се изложиш на опасност или физическо напрежение (свиренето е бая натоварващо, де, ама ми направи ръцете като клещи, та не се оплаквам), ефект от допуснатите грешки и т.н. Един концертиращ музикант трябва да направи наистина огромен гаф, за да го усетят повечето хора в публиката, и пак в общия случай няма да им пука. Сериозната грешка на един заварчик надали е толкова незабележима. Това не е и толкова важно, всъщност. В американски форум за музика я прочетох бая горчивата шега - отнася се за клубни музиканти, а не за оркестрови, но все пак... Качваш техника и инструменти за пет хиляди долара в кола за петстотин долара, за да отидеш на участие, от което ще вземеш петдесет долара. Музикантите - а и сценичните изпълнители като цяло - никъде, както казах, не се къпят в пари.

Не е нужно да си с шапка в подлеза. Музикантът може да записва музика, но най вече се издържа с участия или с други думи от хора, които плащат, за да слушат музиката му. Не разбирам как може да плащаме някой просто да си четвърта в някаква стая. Освен това, каква му е мотивацията да де развива, ако ние му осигурим живота. А как разделяме добрите ит некадърните? И колко такива трябва да имаме?

@conscience Работата е там, че някои видове изкуство са по-елитарни, ако мога така да се изразя. "Елитарни" в смисъл на по-изискващи към аудиторията. И повечето хора, особено при ниска степен на общата средна култура в обществото, не са склонни да заделят финансови средства за такъв тип изкуство, така че да може то да се самоиздържа от билетчета. Или което по-лошо - ако се приложи пазарният подход и цената на билетите за това изкуство се повиши драстично, само много ограничен кръг от хора със съответните финансови възможности ще могат да си го позволят. Така такова изкуство ще стане наистина елитарно, но в чисто паричния смисъл на понятието, някаква снобарщина... И изкуството няма да може да изпълнява основната си цел - да възпитава хората. Включително тия, които нямат финансови възможности. Самият аз не съм почитател на оперното и театралното изкуство например. Не съм стъпвал на постановка от десетилетие и нямам намерение да стъпвам в скоро време. Но считам, че оперните и театрални творци трябва да ги има и да получават необходимите финансови средства, за да продължат дейността си и имат достойно съществуване. И бих искал да ги подкрепя, ако не с билетчета, то с държавна субсидия, която се плаща включително и от моите данъци.

@ futurless Моята теза е, че няма такова нещо, което трябва да поддържаме просто ей така. Плащаме за да възпитава, но как, ако никой не я слуша? Също като с бан.

Плащаме, защото "трябва", защото и "другите плащат". Ако държавата е моето семейство, най-напред ще се погрижа да има храна, да има медицинско обслужване, да има образование.....След това - да има спорт, да има връзка с природата....., след това - ..... след това......и мноооого след това - дискутираните музиканти. Съжалявам, наистина. В държава, в която, 99% от медиите написаха, че новото кралско бебе се казва ЛуиС, няма място за класическа музика. Всички за ПРОСТИ.

Драга ми Победке, уважавам интереса ти към кралските бебета и други първи дами, но, много те моля, разреши на някои българи интерес и към класическа музика. Много българи не могат да си позволят да ходят на концерти, "макар", както пееше Хайгашот Агасян,"да струва билета, колкото таксата за тоалета". И единственият източник, от който могат да я чуят е радиото. Също и фолклора, ама не на Пайнер и Планета. Хората заслужават тая музика и изпълнителите й заслужават заплащане, съответстващо на квалификацията им.

"Моята теза е, че няма такова нещо, което трябва да поддържаме просто ей така. Плащаме за да възпитава, но как, ако никой не я слуша? Също като с бан."" Надявам се, осъзнаваш, че твърдението "никой не я слуша" е силно генерализиращо, субективно и недоказуемо. Сериозно ли твърдиш, че има концерти, които се провеждат при затворени врати без слушатели? Ако пък искаш да кажеш, че някои културни мероприятия и организации, спонсорирани от държавата, са недостатъчно посетени по твоите критерии, помисли над следното. Слави Трифонов и Лепа Брена пълнят без никакво усилие стадион "Васил Левски" на концерт, генерирайки приходи за може би половин милион лева. В същото време Софийската филхармония свири пред 400 души на загуба. Духовият оркестър към някое читалище в забутан БГ град може би свири и пред 20 души. Но качествената разлика между музиката, изсвирена от духовия оркестър, и звуците, излезли от гърлото на Слави Трифонов, е толкова гигантска, че ония 20 души биха имали несравнимо по-висока културна полза от всичките десетки хиляди слушатели на Слави. И точно тия 20 души биха допринесли много повече за културата в обществото впоследствие. Ерго, не е важно количеството, а качеството. Мамка му, толкова ли е трудно да се разбере? Изобщо, твоят въпрос за мен е абсолютно равнозначен на "защо да даваме пари за скъпа и гадна здравословна храна, след като всички наоколо набиват джънк фууд?". Или защо да даваме пари за спортни площадки, след като хората предпочитат да се наливат с бира в заведенията до тях? Не се чудете после на плодовете от такова мислене.