Този път актуалният ни коментар е посветен на не-актуална "новина". Днес се навършват 80-години от раждането на един ПОЕТ, наш, български поет. Константин Павлов.
От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във в. "Литературен форум". Напуска Съюза на българските писатели на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии. Умира на 28 септември 2008 г.
Още те четем, Поете...
ФАСУЛ, КОЙТО НЕ УВИРА
Фасулът,
дето сложих в тенджерката ми -
на втори ден
от месеца четвърти
през лято 956-то -
завря от Огъня на обещаните надежди...
Вря Десет,
Двадесет,
Вря Тридесет години...
Не увира.
(Спокойно изречено.)
И не увира!
(Гневно изречено.)
И не увира...
(Примирено.)
ПОХОД НА СВОБОДАТА
Не е имало,
няма да има
от това по-велико знамение:
Свободата крачи заканително,
статуите си самичка разрушава,
поругава всички свои символи.
Треперете, ако Свободата каже:
"Няма нужда от статуи,
няма нужда от символи -
съществувам самата Аз!"
В този миг над вас ще пламне въздухът,
камъкът ще пламне
и желязото.
И ще пламнат частните ви библии. -
Ще горят пророческите редове,
без да подозират, че се сбъдват
мрачните им предсказания...
Дълго време след това ще бъде тихо.
В мъртвите води на океана
един континент ще потъне.
Друг континент ще изплава.
И ще ни стане ясна тайната на Атлантида.
