Честит празник, господа политици! Честит 24 май, честит 6 септември, честит 15 септември, честит 22 септември, Честита Нова Година, честит 3 март... Вие сте навсякъде - окупирали сте паметниците, заредили сте се пред микрофоните.
Понякога се явявате като кошница цветя и поздравителни думи, друг път сте в целия си блясък и запас от клишета. Опънали сте предупредителни ленти, за да не се смесвате с тълпата, пази ви полиция, НСО, а през това време вие рецитирате, неясно за кого, поредна реч за "превратностите на времето", "българския дух", и "просветата". Задължително вътре има и по някой Ботев и Вазов.
Учебната година не започва без вас, а 24 май и 3 март са апогеят, когато човек трябва да изтърпи цялото конюнктурно безсмислие, за да сложи едно цвете пред паметника на истинските герои.
Не се заблуждавайте - празниците не са дни за празно говорене.
Те трябва да са нещо, около което хората се обединяват. Политиците разделят хората, и това не е непременно лошо - смисълът на политиката, на партиите, е да разделя, да сблъсква гледни точки.
Празникът е време, лишено от действие - не случайно хората не са на работа. Вашата професия е да сте политици, плащат ви, за да сте кметове, министри, общински съветници.
Празнувайте и вие - облечете си новите дрехи, вземете си семействата и на следващия празник просто елате като нормални хора.
Е как като нормални хора? Тези на снимката нормални ли са?
Добре би било, да се разделят празниците- на такива за политиците и на такива за простолюдието. Така например, измисления президент, на когото размахваха нааканите гащи (задето защитаваше корумпирания Игнатов) през есента на 2012 учените, ще си организира парада на 6-ти май. Ще каже, че парите за армия не стигат и той ще иска повече. А после , на най- важния празник за по- обикновените българи, каква идилия, котилото им няма да го има.