Триптих от накъсани изречения за Васил Иванов Кунчев
1.
Тъпо е да превръщаме Левски в икона.
Иконите са изображения, пред които изкупуваме отдавнашен чужд Грях с настоящата си Любов.
И Петър трижди е грешил, и Георги, и ред още знайни и недотам популярни днес светии са прегрешавали.
Навярно и Васил Иванов Кунчев е съгрешил.
Значи е един от нас - българите.
Защо тогава да го отдалечаваме от нас и да го изографисваме?
На нас не Иконата, а Човека ни е необходим.
Другото е Религия.
А всяка религия има и своите богоборци.
И атеисти...
2.
Питам се, има ли начин да се забрани поставянето на портрета на Васил Иванов Кунчев във всички държавни учреждения и офиси.
Ако няма подобна възможност, то поне да се забрани на началниците и ползвателите на офиси го поставят зад гърба си.
Нека да ги гледа от отсрещната стена какви ги вършат...
3.
През 50-те години на миналия век загубили костите, за които се предполагало, че били на Апостола...
После започнаха оправданията: нам не е нужен гроб на Левски, негов гроб е цяла България - това вече беше гласа на Гузната съвест и на Националната Тъпотия, защото само на 250 метра от предполагаемия му гроб се въздигаше величествено Мавзолея.
Е как да се позволи друга българска светиня на това място, а да не забравяме, че само на 50 метра от там пък трябвало да се въздигне и монумента на вожда и учителя на световния пролетариат другаря Владимир Илич Ленин...
Ами познайте къде щяха да се поставят цветята?
И после какво? - най-напред демонтираха паметника на Ленин, после сринаха и Мавзолея, а от Апостола ни останаха само русите къдрици с неговата ДНК естествено.
Дали това е достатъчно за гроб?
Защото Васил Иванов Кунчев е все пак реален българин и не е редно да няма свой гроб.
