Хапче за идиотизъм

Истерията е патологично нарушение, свързано с извънредна склонност към внушение и самовнушение, както и със слабост на съзнателния контрол върху поведението.

От две седмици целокупният български народ е изпаднал в остра истерична криза около криминалния случай в "Софиямед".

Общественото мнение проклина цяла вселена, готово да чупи глави и прозорци със същата стръв, с която акушерката Емилия Ковачева се нахвърли да приспива новородено дете с юмруци.

От болницата-работодател дават спорадични писмени обяснения, в които с особени старания се опитват да оправдаят дивашкия си трудов манталитет, като оклепат колкото могат повече провинилата се акушерка - без да дават сигнал, че осъзнават собствената си отговорност.

Докато държавата мълчеше издайнически-гузно в продължение на седмици, по телевизиите се разтичаха знайни и незнайни адвокати с бели престилки.

Най-забележителни бяха изявите на бившия пазарджишки кмет, понастоящем - анестезиолог в "Софиямед" д-р Иван Колчаков ("Е, то няма лоша реклама").

Справка - това е същият Иван Колчаков, който разрешава първата приватизация на болнично заведение в България през 2000 г. - продажбата на пазарджишката болница на Михаил Тиков, собственик на "Софиямед", на още няколко частни клиники и аптеки в страната, и понастоящем - негов работодател.

"Започва малко да ни става тягостно, че някой иска да работим по извънземни стандарти с българско заплащане", оплака се д-р Колчаков пред бТВ тази сутрин.

Минути след това сравни отговорността на болницата при нанасянето на тежка телесна повреда от страна на неин служител с виртуалната отговорност на телевизията, "ако някой се хвърли от петия й етаж".

Да оставим настрана нелепите опити за омаловажаване на случая, но има много по-сериозен логически конфликт.

Даже постният одит на Министерството на здравеопазването е достатъчно показателен за "извънземните стандарти" в "Софиямед", където пестят не само от персонал и заплати, а и от задължителните изследвания на новородени пациенти.

Да оплакваш "смачкания труд на работещите в здравеопазването", за да изпереш собствената си съвест, е, меко казано, неуместно.

Неуместно, но не и изненадващо - от години в България царува принципът, че работникът е длъжен да целува ръка на началника си сутрин, обед и вечер, само защото е благоволил да му плаща редовно заплатата и осигуровките.

Също както продължава да царува и разбирането, че "конфликът на интереси" е врата в полето. Или бухалка в ръцете на полезни идиоти с тефтерчета по нареждане от Хората с Инициалите.

Защото според действащото българско законодателство няма никакъв проблем, че четирима бивши и настоящи служители на МЗ са бивши и настоящи служители на "Софиямед" - спазили са си законовите срокове.

Дали целият истеричен пенкилерски дебат около болницата нямаше да е много по-полезен, ако се беше концентрирал върху системния проблем - първо, липсата на контрол от страна на щедрата НЗОК върху пращящите от пари болници; после - липсата на инструментариум за недопускане на подобен крещящ конфликт на интереси (дори в заварено положение).

Но ако и този случай остане в графата "ШОК! БОМБА! УЖАС!", това вече не няма да е симптом на вродената ни българска клетост. Това вече ще е идиотизъм.

Новините

Най-четените