Откакто Бойко Борисов обяви "война срещу жертвите на пътя", сън не лови компетентните органи, които се надпреварват да замислят все по-хитри и остроумни мерки за справяне с бедствието.
Колкото повече му мислят, толкова повече витаят съмнения, че целта на мозъчния тръст май не е свеждането до минимум на фаталните инциденти по пътищата.
Целта, изглежда, е приходно-разходна. А именно - да се увеличи събираемостта на глобите от наказателните постановления.
Консилиум от министри, главни секретари, началници на началства и директори на дирекции се събраха на извънреден съботник, за да достигнат до фундаменталното откритие, че в основата на високата смъртност по пътищата стоят два проблема - съдът и пътните знаци.
Първият проблем: "противоречивата практика" била виновна за това, че всеки трети акт на КАТ се анулира като невалиден, ако бъде обжалван в съда. Причината: неграмотно съдържание или нарушения при връчването. Когато полицай напише акт за неправилно паркиране на "улица Ханко Брат", обаче, не му е виновен нито Законът за движение по пътищата, нито противоречивата съдебна практика.
Не по-малко "напредничава" е и логиката, че пътните знаци с предупреждение за видеонаблюдение не помагали, а пречели на КАТ.
Една от малкото смислени практики, която извади полицаите от храстите и обективно кара шофьорите да намалят в определени участъци, е на път да бъде отменена като "нецелесъобразна".
Защо? Защото все още съществува тайната убеденост на милиционера, че у всеки гражданин се крие по един неразкрит престъпник. Затова първата задача на Юмрука на народа не е да предотврати опасно пътно произшествие - а да дебне на гюме, за да изобличи виновника, след като вече е извършил нарушението.
Една проста справка в черната хроника щеше да свърши доста по-смислена работа: за по-малко от 3 месеца поне двама души бяха убити на пътя заради некадърност на службите, призвани да следят за безопасността по пътищата.
Първо - жена загина, смачкана от корозирала лампена инсталация в тунел на "Хемус". Два месеца по-късно - мъж беше пометен от автомобил, форсиращ в аварийната лента заради задръстване на магистралата. И в двата случая полицията пристигна, колкото да регистрира смъртния акт.
Колко живота можеха да се спасят, ако се влагаше малко повече мисъл при контрола на движението в натоварени и опасни участъци - никой не може да предполага. Има статистика за всички възможни видове ПТП-та, обаче няма данни колко общо са жертвите на шофьори-убийци с купени книжки, с изтрити гуми, с неизправни коли, със спътници без колани.
Липсата на ясни правила направи доста адвокати милионери - в този смисъл, няма лошо да се затворят вратичките в закона. Но "войната срещу жертвите на пътя" продължава да произвежда черни забрадки и некролози заради корупция и безхаберие, не само заради несъбраните глоби.
