Изтокът е тънка работа, казваше главният герой от "Бялото слънце на пустинята".
Уж Западът, в лицето на Брюксел, и Изтокът, в лицето на Анкара, подписаха поредното "историческо" споразумение за реадмисия на бежанци (преди 3 месеца), уж България се похвали, че е първата държава с двустранно споразумение с Анкара (преди 1,5 месец), а резултатът с днешна дата е 200:0 в полза на Ердоган.
На София трябваше да й светне червената лампичка още на 5 май - в един и същи ден Румяна Бъчварова и турският й колега си стискаха ръцете с обещание, че съседите ще отворят врати за нелегалните мигранти от нашата страна на "оградата", а паралелно с това Реджеп Тайип Ердоган откъсна главата на Ахмет Давутоглу - истинският идеолог на договорката за реадмисия.
Някак наивно, преди дни Бойко Борисов се оплака, че страната е опитала да върне 200 нелегални имигранти в Турция, отговарящи на изискванията на "историческата" договорка от март.
Точно 200 пъти "йок" e отговорила любезно Турция на българското предложение.
Големият въпрос не е дали Анкара е отменила или не е отменила прехваленото споразумение си с ЕК / България, което трябваше да й гарантира отпадане на визите, сериозна парична помощ и светло европейско бъдеще.
Проблемът е, че такова споразумение никога не е влизало в сила.
Макар да е ратифицирано от Меджлиса, то не е одобрено от турското правителство, съответно - не е публикувано в техния Държавен вестник. Съответно - не съществува.
И докато София надува бузи от недоволство, Брюксел вече вдигна ръце от безсилие срещу турския маниер на пазарлъци.
Крайният срок за отпадане на евро-визите за турски граждани трябваше да дойде след 7 дни. С днешна дата - няма никакъв шанс това да се случи. Причината: въпреки обещанията от преди 3 месеца, Турция отказва да отмени антитерористичното си законодателство, което не прави особена разлика между бомбените атентатори и опозицията. Всеки произволен критик на Ердоган може да бъде набеден за враг на народа - така и ще остане занапред.
Както казваше Борисов: Който е бил във властта, знае, че разговорите с турските дипломати "никак не са лесни".
Вторият парадокс е, че организацията, която трябва да реши дали Турция е "сигурна страна" за предоставяне на убежище, не може да публикува окончателния си доклад поради двойната преса.
Заплахата от повторение на кошмарния наплив на мигранти към Европа се изправя срещу безумието да депортираш стотици хиляди души в държава, в която всеки ден се лее кръв на улицата. Включително и днес.
The police station after was hit by a car bomb in Mardin south #Turkey. No group took responsibility yet.. pic.twitter.com/v9K3RTBgyX
— Rami (@RamiAlLolah) June 23, 2016
Дали инатът на Ердоган не се възпали от отказа на България да се включи в черноморската флотилия на НАТО? Вероятно. Също толкова вероятно е да се е възпалил от гледката на опразнените хотели в Анталия, в които тази година не стъпва руски крак.
По една случайност, тъкмо когато Ердоган заплаши Запада да направи референдум в стил "Trexit", Москва изпрати любезна покана за "разведряване" на отношенията с Анкара.
