Бойко Борисов още не е преполовил третия си мандат, но вече открехна резервното чекмедже с клишетата за оправдание на коалиционните си несгоди.
Председателят на ГЕРБ реши да запази неутралитет в Междусъюзническата война на НФСБ, ВМРО и "Атака", като прехвърли отговорността за разклатения фундамент на правителството върху тежката "невидима ръка" на суверена.
"Така бяха отредили избирателите..." беше обяснението му за това защо още крепи коалицията от консервативно-либерални евразийско-атлантически национал-глобалисти от русофило-русофобски тип с редки проблясъци на идеологическа и мисловна съвместимост.
"Избирателите ни подредиха така" е любимата банална фраза на всяко коалиционно управление, което внушава колективна осмислена воля (т.е. вина) на фрагменти от населението без нито един застъпващ се интерес. Съгласете се, че няма много общи теми за разговор на маса между симпатизанта Х на ГЕРБ, чиято фирма се издържа с обществени поръчки и европейски субсидии, и гласоподавателя Y на "Атака", който живее на бърз кредит и се кълне в плана "Сидеров" срещу колониалната зависимост.
Пасивният залог "Така ни подредиха" (а не - "Нищо по-добро не можахме да предложим") е отлична база за партийна система, в която няма невъзможни неща.
Колкото и високоволтов шок да предизвиква дадено действие или бездействие, той се заземява в електоралната база.
Валери Симеонов, който само до преди седмици беше готов да тръшне вратата на кабинета от външната страна, сега се оказа крепителният елемент, без който "цялата конструкция на правителството ще се счупи". По адрес на Волен Сидеров, който три дни пускаше в ефир люти позиви срещу собственото си правителство, също не последва никаква забележка. Напротив, заради него Борисов отвори кабинета си за Николай Бареков - онзи, чиито "башибозуци и орди" навремето бяха обвинявани за емоционалните страдания на собствената му дъщеря.
"Избирателите ги подредиха така", обаче кризите днес изглеждат значително по-драматични, недопустими и опасни в средносрочен план за четирите партии в съюза. Самовъзпламеняващите се скандали не са спирали през последните месеци, справянето с PR-гафовете става все по-трудна задача, а дори преднамерено положителните международни събития излизат от контрол, без да донесат бонус-точки (спомнете си ефекта от визитата на Борисов в ООН).
Обективно - няма друг жизнеспособен вариант за правителство в 44 Народно събрание. От гледна точка на проста сметка, Веселин Марешки би могъл да замени един от по-малките "Обединени патриоти", но ако той се присъедини, Каракачанов ще стане излишен партньор във валса. А ако има лидер на националистите с някаква форма на харизма и позитивен рейтинг, то това е председателят на ВМРО (+1,6 по индекса за дейността на министрите според Алфа Рисърч).
Изглежда, че пред ГЕРБ има два варианта - или да постигне чудо нечувано и да се мобилизира за абсолютно мнозинство на следващите избори, или да се огледа (но не да си отгледа) за адекватен, идейно съвместим, обществено приемлив, легитимен нов партньор.
Достатъчно адекватен, за да не губи точки с лесни непредизвикани грешки. Достатъчно съвместим, за да не извива ръце във външната политика. Достатъчно легитимен, за да не зависи влизането му в парламента от степента на фашизоидно-популистка риторика или покупко-продажбата на гласове.
Понеже не всичко в политиката е проста сметка, а 2 + 2 понякога дава резултат от кръгла нула (пример: възходът и падението на НДСВ). Не всичко издържа и на елементарната маневра "така ни подредихте". А ако някой си повярва, че е незаменим в политиката, рано или късно събуждането в реалността ще му се види като шокова терапия.
