Много е важно да разбереш накъде духа вятърът. Особено ако си министър-председател и си обвързал резултатите от вота със собствената си оставка. Премиерът на Италия Матео Ренци го научи по трудния начин. В най-трудния ден в живота си, със сълзи на очи, той призна, че е сбъркал и подаде оставка, понасяйки цялата политическа отговорност за провала на референдума.
Грешката му беше, че обещавайки оставка до голяма степен превърна гласуването във вот ЗА и Против собствената му личност и политиката, която води от началото на своето правителство. Така активизира много хора, на които референдумът им беше безразличен.
"Не вярвах, че ме мразят толкова много", а "направихме толкова много, оставяме страната много по-добре, отколкото я намерихме" - призна Ренци в нощта след референдума.
Това да ви напомня на нещо?
Със сходни думи Бойко Борисов посрещна резултатите от втория тур на президентския вот, след като беше обвързал резултата от избора с оставката си. И българският премиер каза: "Направихме много". И той не можа да си обясни откъде дойде протестният вот, но се съобрази с волята на народа.
По традиция и в Италия, и в България на изборите няма губещи, всички са победители. Погрешно е обаче да се твърди, че щом са гласували срещу Ренци, значи хората искат "Пет звезди" на Бепе Грило или мечтаят за "Северната лига".
Аналогията е в сила и у нас: Гласувалите против Борисов не се превръщат автоматично в поддръжници на БСП или на патриотите, те просто не харесват и Борисов.
Има и още една прилика между двамата премиери. Ренци се чувства обиден на избирателите, които мислеше, че познава. Той заяви, че "проблемът с изборното законодателство вече е при комитета, който агитираше "Не" на референдума." Сякаш иска да се измъкне ни лук ял, ни лук мирисал от кашата, която сам забърка.
След оставката Борисов също прехвърля топката към останалите политически играчи: "ние няма да участваме в служебен кабинет, няма да предлагаме еврокомисар, моля Радев и Плевнелиев да се разберат и да направят правителство".
Странното в цялата история са приликите и разликите в референдумите на двете държави. В България въпросите бяха три, а разяснителна кампания почти нямаше. В Италия въпросът беше един, но доста сложен: "Подкрепяте ли текста на конституционния закон, съдържащ разпоредби за прекратяването на двукамерната парламентарна система, намаляването на броя на депутатите, свиване на разходите за функцията на институциите, премахването на Националния съвет по икономика и труда"?
На Ботуша се състоя много сериозна информационна кампания. Ренци изкачаше непрекъснато от телевизора, за да обяснява, защо трябва да се гласува с "Да". И хората му отговориха с "Не".
Ако не можеш да промениш посоката на вятъра, смени платната, е основно правило във ветроходството. По-важният въпрос обаче е: Кой ще закара сега лодката в сигурно пристанище?
