Не, дори не се преструваме на изненадани. Изборът на Емил Кошлуков за директор на БНТ беше предсказуем като наводнение в софийски подлез след внезапна лятна буря.
Мнозинството в СЕМ, което гласува доверие на подсъдимия за шофиране в нетрезво състояние Константин Каменаров, сега избра за негов наследник човека, вдигнал среден пръст пред събеседник в студиото на "Още от деня". Тогава подвигът на Кошлуков бе оценен на 3000 лева глоба за националната телевизия; сега в ръцете му бяха поверени 65 милиона лева от годишната държавна субсидия, плюс репутацията на една от малкото обществени институции с положителна оценка.
Разбира се, всеки има право да поиска втори шанс - дори да е бивш депутат с добре известно политическо минало, или медиен мениджър със спорна биография между фалиралата ТВ7 и партийната телевизия на "Атака", или доскорошен програмен директор на БНТ1, чийто старт в обществната медия бе сериозно компрометиран след опит за натиск върху редакционната политика на културния сутрешен блок.
Втори шанс би бил заслужен, ако насреща се представи смислена идея за изваждането на медията от плаващите пясъци на финансовите и политически зависимости - проблем, който самият Емил Кошлуков разбира отлично. Но по нищо не личи да е открил решението му.
Новият генерален директор си дава сметка, че не може да "се държи като дете в сладкарница" и да разчита на милост от държавата, която да плаща за всяка програмна приумица. Признава, че телевизията е "инертна", "мудна" и "кекава" в опита да възстанови поне минимална част от издръжката си. Признава, че качеството не отговаря на очакванията, рейтингът - на разходите.
Представя медията като "баничарница, която е зареждала с "Ролс Ройс" и казва, че "ако не може да опази вратата, през която изтичат милиони, предпочита да я затвори".
Предложението му за излизане от несъстоятелност обаче звучи като опасен призив за още по-дълбоко вкопаване в дъното. Пред СЕМ той допусна отказ от разрешените (скромни) рекламни приходи и плавен преход към 100% зависимост от държавната субсидия, чийто размер отново ще лежи на волята на Владислав Горанов и наследниците му.
Добронамереното обещание за прозрачност на реалните разходи в БНТ изведнъж се оказва ангажимент за "регулярни срещи" с Министерството на финансите и парламентарната Комисия по медии и култура.
На пръв поглед, отчетността е повече от похвална. Но практикувана по този начин - пред партийно-политически, а не пред независим контрол - тя става изключително нездрава. Финансовата автономия не е "бреме" за директора й, а завоевание в една посттоталитарна медия, която прави мъчителен преход от държавен орган към обществена телевизия вече трето десетилетие.
Тази трансформация никога няма да бъде завършена, докато ръководството на БНТ я връща назад към политическия надзор поради персонален страх от носене на отговорност за успехите и провалите й.
В същия несигурен тон прозвуча заканата му да разпише нови "категорични редакционни стандарти", за да не се налага да го питат "защо тази новина е минала пета в "По света и у нас" или "защо сте поканили Х, а не Y в предаването Z".
Да откриеш топлата вода в журналистиката, никога не е късно. Колкото по-рано, толкова по-добре. Но въведението в занаята би трябвало да изпреварва, а не да следва мандата на генералния директор в БНТ. Няма независима телевизия, която да формулира правилата си според висотата на политическите длъжности или държавния протокол.
Затова БНТ се е задължила да спазва принципите на обществения интерес, а не степените на номенклатурата или последователността на гневните sms-и.
Информацията й трябва да бъде "всеобхватна, достоверна и обективна; да разграничава фактите от коментарите към тях; смисълът на текстовете от цитирани документи да не се подменя или фалшифицира чрез преработка на текста; да се използва точно и нетенденциозно получената информация; всички събития са част от процес, ето защо сведенията, които са непосредствено свързани с контекста на събитията, трябва да присъстват в информацията; да бъде осигурена възможност всяко мнение да бъде изразявано свободно" .
Ако журналист в обществена медия не умее да защитава труда си с професионални аргументи, той няма място в подобна организация.
Но ако директор на обществена медия не умее да защитава журналистите си от непрофесионални и неаргументирани атаки, поради което търси оправдание в неписани наръчници за подредба на всекидневните емисии, самият той става излишен.
Въпросът за отговорността ще бъде най-слабата брънка в мандата на Емил Кошлуков.
Отговорността му като програмен директор на БНТ1 за последните 2 години се оказа нулева - под най-спорните програмни решения "няма нито един мой подпис, не ми е давано за съгласуване", а личните му усилия в "лобирането" за нови продукции се сведоха до скромните три пункта - "Туризъм БГ", "Вечната музика" за джаз и класика и "едно предаване за технологии, което не се получи".
Отговорността му за западащото качество на информационния продукт на БНТ и изчезващата критична функция на медията не беше припозната, а бе отклонена.
Съпричастността му към финансовото затъване на уж управляваната от него програма се омъгли пред СЕМ, също както се омъгли предполагаемият му едногодишен трудов стаж като програмен директор на телевизията на Волен Сидеров.
Но и отговорността му за бъдещата издръжка на БНТ ще зависи изцяло от чужда воля - само парламентът може да реши дали и как да промени модела на финансирането й.
Тогава какъв е смисълът от избора на поредния "директор на водопад", който набухва CV-то си със синекурен пост на "Сан Стефано" 29 в замяна на доброволно наложен намордник и къса каишка? Какъв е смисълът от съществуването на СЕМ, щом легитимира подобен избор?
Ако преди 5 г. някой беше предсказал, че Емил Кошлуков ще бъде избран за директор на БНТ, щяхме да се посмеем от сърце на този виц. Сега дори не се преструваме на изненадани.
Докато самата БНТ, а и общественото мнение продължават да преглъща всяка системна аномалия без размисъл и коментар, немислимото ще продължава да превзема реалността.
