Докато масово хората мрънкат как държавата ги убива с кофти здравеопазване и некачествено образование, с ниски заплати и лоши работни места, с корумпирани политици и алчни работодатели, оказва се, ние без мярка, но с удоволствие помагаме.
Колкото по-обемна става черната хроника на катастрофите, толкова по-смели и безотговорни стават шофьорите.
Няма кой да спре изпилия три ракии да се качи на колата - щом дори шефът на Пътно управление може да го направи, какво очакваме от обикновения гражданин, тръгнал да се прибира с колата от купон? Все пак какво са 1,6 промила за здравия българин, за когото законът е врата в полето? Нищо че именно според закона с такива промили не просто трябва да загуби книжката си, но и може да се окаже в затвора за между 1 и 3 години.
"Абсолютно неправилна преценка" - така евродепутатът и зам.-председател на ВМРО Ангел Джамбазки преди дни обясни положителната си проба за алкохол, след като се качил в колата след питие или повече.
Дрегерът говори за наказателна отговорност (над 1,5 промила), кръвната проба - за административно наказание (глоба при по-малко от 1,2 промила). Независимо какъв ще бъде резултатът, щом един евродепутат може, защо някой друг да не може да се качи подпийнал в автомобила? Тотална катастрофа на ценностите.
Патриотичното шофиране на Джамбазки беше прието като нещо нормално. Коментари в социалните мрежи включваха реплики като: "...Е и?", а някои дори се изненадаха, че евродепутатът не е опитал да подкупи полицаите - обичайните неща от живота по нашите ширини.
Тези новини дойдоха като естествено продължение на поредната порция ужаси с катастрофи, при които загинаха деца на 14 години. При едната - кола на НСО блъсна момче на 14 години, а при другата, джип блъсна две момичета.
Черната хроника в страната се е превърнала в очаквана част и от новинарските емисии, и от вестникарските страници. Вместо на последната страница, това са новините от първата страница, новините, с които водещите ни пожелават "добър вечер".
Как да не повярват и лекари и медии на куриози като подпийналата дама, излъгала в Пирогов, че е блъсната от автомобил, за да оправдае тротоарната си екзема? На фона на войната по пътищата подобни твърдения звучат логични. Война, в която всеки е срещу всеки, но никой не е виновен.
Груповата безотговорност стига до нови нива и взима нови жертви.
Докато властите обмислят как да подобрят системата за даване на книжки и дори предвиждат кампания "селфи с инструктор", за да гарантират, че бъдещите шофьори са минали курсовете си не само с пари под масата, пътищата се гърчат на неравни хълмове и продължаваме да живеем с магистрала, на която има ограничение от 90 км/ч.
Това обаче не може да бъде оправдание да се качиш в колата след "само" две-три бири или някоя и друга ракия.
Не може да бъде оправдание за неправилното изпреварване по малките междуградски пътища. Не може да бъде оправдание и за онези с вечно мигащите фарове в най-лявата лента на магистралата. "Абсолютно неправилна преценка"? - това, за съжаление, са обичайни ситуации. Кампаниите "Не карай пил!" и "Обади се, като стигнеш" очевидно не са достатъчни.
Шофирането, както много други занимания, е свързано с висока степен на обществено доверие - качвайки се всеки водач не просто си вярва, че е способен да кара така, че да не се убие, но се доверява за същото и на другите участници в движението. Доверява се, че пешеходците ще пресичат на регламентираните места и няма да изскочат изненадващо на пътя. Доверява се, че никой няма да го изпревари отдясно или да му отнеме предимството. Доверява се, че както той е си взел книжка, изучавайки Правилника за движение по пътищата, същото е направил и шофьорът на светофара до него.
В противен случай коледен подарък ще ни бъде поредната катастрофа, с която новинарските емисии да пълнят съдържанието си в празничните дни. Докато семействата се изпразват от поводи за радост.
