Двайсетина години кастрираният член 1 от живковската Конституция се възпроизвежда във външната ни политика. Помните ли го? Нищо особено, най-важната част от него беше втората му точка: „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия".
В самостойния живот, който живее този член - подобно на Гоголевия нос, единственото, което се променя, е името на партията. И не дотам.
Министерство на външните работи под ръководството на Николай Младенов е решило цивилизовано, както подобава на дипломати, да се справи някакси с възпроизвеждащия се член с нож и вилица.
Причината е отбелязана в стратегическия преглед на дипломатическата служба: "изключително сериозният структурен проблем" с регламентираните 20% политически назначения на посланици. Квотата беше приета по време на тройната коалиция със Закона за дипломатическата служба и не е само български прецедент, то се знай, само че в нормалните държави е обичайно два пъти по-ниска.
(Впрочем въпросният закон чакаше приемането си от времето на кабинета на Любен Беров, когато беше готов и първият проект.)
Екипът на Младенов предлага посланиците от партийната квота да си отиват заедно с правителствата. Разумно. Щом са били поръчани от тях. Но какво ще стане с поколенческата приемственост - защото политически поръчки има не само при посланическите назначения, а и на по-ниско ниво в дипломатическите мисии. Те пък са извън тези 20%, защото кадруването с телефонни разговори не се отчита.
Иначе как съпругът на Емел Етем щеше да попадне в посолството ни в Германия, макар и не като дипломат - не с конкурс за длъжността, разбира се. Което ме подсеща, че това, което никое правителство не успя да промени, е да отвори МВнР и да направи критериите за работа там публични и достъпни. Защото сега са кастово-партийни-семейни.
Младенов не казва нищо и за орязване на квотата и за някакви критерии все пак към "политическите поръчки" - все пак заявено е намерение назначенията на длъжности в посолствата да стават чрез конкурс. Да речем психотест и владеене (поне) на един чужд език, което да се доказва с изпит или сертификат от признат институт или програма, ще свършат работа.
Така хора като бившия главен прокурор Никола Филчев и Ана Сапунджиева или жената на Гошо--с-оня прякор например можеха да не преминат ситото. Филчев беше посланик в Казахстан, а след като подаде оставка през януари м.г., мястото му зае съветник на тогавашния вътрешен министър Румен Петков (?!!!)
Ана Сапунджиева пък, която беше консул във Финландия, не знаеше чужд език. По думите на бившия вече посланик Цачевски, отзован от мисията там заради финансови нарушения и продажби на алкохол, "тя допуска елементарни грешки на български език. Не само запетайки, не само пълен член - на една страница 15-20 правописни грешки".
Майка й Сабрие Сапунджиева беше зам.-министър на правосъдието. Първо опитали да я назначат за секретарка в мисията, но не станало. Което не попречило да стане консул. Е, Външно си я отзова, тъй като се оказа, че късно разбрало, че няма "необходимата езикова подготовка". Ами как са я пратили - със стиснати очи и запушени уши ли?
По-старите журналисти ще запомним Гошо Т... и с репликата (освен за шведската маса и шведите): "...Не съм много на "ти" с езиците, руски разбирам, ама не мога да говоря, ако може да бъда пратен в Македония, където считам, че ще съм най-полезен". Не стана. Обаче жена му Христина, царска депутатка, я пратиха в Казахстан. Смях. Но после беше по-горчив - когато я смени Филчев.
Но достатъчно ли е и владеенето на чужд език? Става ли, да речем, Румяна Желева за посланик в Швейцария или Австрия след резила й през януари, който наблюдавахме на изслушването пред Европарламента...
Вероятно и Александър Йорданов, известен като добър филолог, би се справил по-добре като културно аташе, а не като посланик в Македония.
Може би най-добре е политическата квота все пак да не е за ниво посланици. Дипломацията е изкуство. Може да си верен на партията, от подходящата каста и да си добър в него - пример Ирина Бокова. И обратното е също толкова вярно. Няма да давам примери.
Не е сигурно, че на г-н Младенов ще му стиска да отреже партийната квота за посланици. Никой не го направил. Но при орязването на задграничните ни представителства броят на първите ни дипломати и без друго ще намалее и ако се даде и 1/5 за партийно кадруване, жална ни майка.
Да му мислят патиците извън Хайд парк.
Самата баронеса Аштън не беше особено убедителна в представянето си по време на изпита на кандидатите за комисари в ЕК. Както и още неколцина нейни колеги. Ако всеки, който поне веднъж не е съумял да борави с даден битов електроуред е тъп, то тогава всички сме тъпи. Аташето е културен, не културно. "Й" никога не се пише самостоятелно. Анализът е повърхностен и тенденциозен, но за сметка на това - претенциозен.