"Това не може да бъде", възкликнала Цецка Цачева, когато я информирали за бягството на двама рецидивисти от Централния софийски затвор.
Може, може, както се казваше в един виц.
В ролята на оптимиста се оказа председателят на Правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов.
"Бягства от затворите винаги е имало. Още от времето на "Граф Монте Кристо" и "Влакът беглец", беше коментарът му по казуса с най-дръзкия пробив в сигурността на Централния софийски затвор от години насам.
Каква държавническа перспектива, каква философска щедрост.
Колко любезно е да гледаме на кризите от птичи поглед, когато всяка емисия новини започва с описание на двете мутри, пробили парадния вход на затвора с боен пистолет и кухненски нож. Как да не повикаме на помощ приключенската класика, когато си представяме как чистачката Христина прави опит да неутрализира рецидивистите...
Като няма оставки, да четат Дюма.
Май само Цецка Цачева е изненадана от степента на извращенията, до които може да доведе една система, оставена да се самосрути без контрол, респект и финансиране.
Внасянето на мобилни телефони, ракия, дрога и оръжия в затворите вече не може да се нарече дори обществена тайна.
Ултрасът Животното си качваше селфита от килията във Facebook, надзиратели от Враца, Бургас, Плевен и Бобов дол бяха съдени за вътрешноведомствен наркотрафик. Наскоро зам.-главният прокурор Ася Петрова дори се оплака, че един от осъдените доживот членове на "Килърите" опитвал да организира от килията си ново поръчково убийство и събирал от дистанция 70 000 евро.
Началната заплата на служител в ГД "Изпълнение на наказанията" доскоро беше с 30 лева по-висока от минималната. С други думи - с 30 лева повече от едномесечната надница на затворник, който полага труд в "свободното" си време.
Криминалната фауна се самоуправлява зад решетките - и това не е новина. Имали си даже "кметове".
Таксата "спокойствие" на контингента достигала мащаба на наем за апартамент в София, според Тихомир Безлов.
Е, колко да е изненадващо, че двоен убиец с 30-годишна присъда си е купил огнестрелно оръжие, докато планира бягството си от затвора?
Системата не просто демотивира и унищожава дори най-лоялните си кадри, тя провокира към корупция. Навремето покойният Ваньо Танов правеше тестове за лоялност на подопечните си митничари. Не смеем да помислим какъв би бил резултатът, ако се приложат и над надзирателите в затворите.
Най-жалкото не е, че МВР ще изгуби дни, месеци, а може би години, докато стигне до следите на двамата бегълци. Липсата на политическа отговорност също не е толкова печална.
Най-болезнена е подигравката с усилията на всички съвестни професионалисти, които са работили коректно по делата на Пелов и Колев, а днес целият ефект от труда им е занулен.
Жалко за онези дознатели, които са разкрили три брутални убийства, отвличане на семейство с дете, кражба на патрулка и опит за убийство на двама полицаи. Жалко за усилията на прокурорите, довели виновниците до съд и защитили осъдителните им присъди.
Може би те трябва да питат министъра на вътрешните работи Валентин Радев защо въпреки оперативната информация за намеренията на затворника Пелов "са взети необходимите мерки, но за жалост се случи така, че той сега е избягал от затвора".
Когато и тези хора загубят смисъла, тогава тежко им на пазителите на държавния печат и вицовите оптимисти от Народното събрание.
