Изминалата седмица беше белязана от подписаното споразумение за добросъседство между България и Македония. И въпреки че беше водеща тема у нас, сякаш за много хора това е събитие без особено значение. Дали е наистина така обаче?
Договорът с Македония е само част от усилията на България да се покаже като важния фактор на Балканите, като мост между ЕС и държавите, искащи членство.
През последните седмици премиерът Борисов и външният министър Захариева обикаляха из някои от съседките ни, поставяйки теми като добросъседство, пътя за разширението на ЕС, заявяваха подкрепа за конкретните държави и договаряха по някоя и друга магистрала, скоростен път или някакъв инфраструктурен проект.
Първо беше Турция, където Борисов бе приветстван като приятел и партньор, като връзка в обтегнатите отношения между Анакара и Брюксел. После дойде ред на срещите на министър Екатерина Захариева в Сърбия с премиера и президента на страната. Накрая като венец на всичко се нареди и подписването на договора за добросъседство между България и Македония.
Това сякаш е нетипично поведение за политиката и дипломацията в България.
Страната ни на международния фронт е свикнала да бъде инертна и обърната към себе си. С един приятел преди време се шегувахме, че България е нещо като Хобитово в романите на Толкин. Там хобитите, онези малки митични създания, се интересуват само и единствено от собствените си дела и гледат подозрително към всеки, който обръща погледа си навън.
Този мироглед е заложен дълбоко и в нашето обществото. Тук не харесваме, когато някой се меси в чужди дела, особено на държавно ниво. Затова и сякаш ние не придаваме някаква важност върху външната политика, която страната ни води на Балканите. Така или иначе досега едва ли я е имало кой знае колко. Подобно на съседи в нова кооперация. Знаем кои сме, познаваме се, казваме си здрасти в асансьора, но на никого не му се занимава с развитие на тези отношения за нещо повече.
Сега обаче нещата се променят. Границите ни са отворени, пътуваме свободно.
Всяка година изпращаме над хиляда деца да учат някъде в чужбина. И на фона на това в нашето Хобитово Билбо Бегинс (ББ) вече е решил да погледне отвъд хоризонта. И да действа с широк замах. Въпросът обаче е в колко дълбоки води скача той.
Реално и трите държави, към които правителството проявява интерес, са меко казано проблемни. В Турция извънредното положение след опита за преврат развърза ръцете на президента Ердоган да налага волята си и да събира власт в ръцете си. В Сърбия демокрацията е под въпрос, след като президентът Вучич държи юздите на бизнеса, медиите и самата политическа власт. В Македония пък тепърва ще се възстановяват от 11-те години изолация под управлението на Груевски, а сегашният премиер Зоран Заев трябва да докаже както на сънародниците си, така и на външните наблюдатели, че не е от същата порода като предшественика си.
Иначе казано, и трите държави са минирана зона за дипломацията и към тях трябва да се подхожда внимателно. И заради управляващите, и заради самите настроения в тях.
Въпреки това Борисов минава през тях на бял кон, обещавайки подкрепа за членство в ЕС.
Да, това е добре за имиджа ни и най-вече имиджа на самия Борисов, който трупа точки пред Брюксел като миротворец и носител на европейските ценности. Въпросът е докато даваме подкрепа за съмнителни демокрации, властващите в тях да не покажат истинската си същност, поставяйки ни в неудобна ситуация. Друг е и въпросът тази подкрепа в замяна на какво я търгуваме, или я даваме почти даром.
Пред външната ни политика тепърва ще има предизвикателства. Важното обаче е, че тя вече гледа напред, отвъд хоризонта на Хобитово.
Цар Иван Асен със сватби, Борисов – с прегръдки и целувки. Кой с каквото може. С Ердоган гладим бежанския въпрос, със Заев – въпроса за антибългарската пропаганда в Македония. В стратегически план даваме едно рамо на САЩ за Балканите, от друга страна каним Путин за 3-ти март догодина /Радев го кани, но Борисов не се опъва/ – той пък ни прави четки, че сме братски народи... Мръсно нещо е политиката. Аз му вярвам на Борисов, че на президентските избори е отстъпил пред по-мекия към руснаците кандидат за президент – Радев. Обстановката е сложна, властта има нужда от отдушник , един милион българи – също. Борисов ги умее тези работи – научи се с годините. Другите досега само минават през политиката /повечето от тях/. Той има всички шансове да остане. Каквото и да означава това.
България била Хобитово. Този мироглед бил заложен в обществото. Не, Карагеоргиев. Този мироглед е НАЛОЖЕН на българите от вавилонската блудница Европа и сестра й Русия, по които алтернативно се захласват много наши сънародници. Колективно са смазвани опитите да се приютят всички българи под една стряха. И след примирението с ампутациите протегнатата ръка е отблъсвана, докато накрая остатъчна България е харизана на Сталин, т. е. на Русия. А след повторното "освобождение" изолирана. 10 години румънците бавиха втория мост на Дунава, за да запазят трафика за себе си. Не знам някъде да има голяма река само с един мост на 400 км. 10 години гърците бавиха един нищо и никакъв граничен КПП, заради някакви мечки, които никой не е виждал наоколо. И до днес не спират инсинуациите за русофилия и троянски кон на Русия. Мостът е много полезно съоръжение, но моста го газят, много често с подковани кални обувки. И от нашия мост искат сам да си поддържа подпорите. Ние сме мост между изтока и запада откак сме се заселили тук. Но никой не иска на моста независим КПП, който да проверява винетките, гражданската отговорност, и в никакъв случай пътните листи, пътниците и товарите. Най-много да регулира движението, да не стават катастрофи. А още по-добре светофар с дистанционно управление, копчетата в Брюксел и Вашингтон. Борисов обикалял на бял кон. Не, обикаля с цветарска кошница, като негласен медиатор между ЕС и Турция и западните Балкани. Медиатор, от който при нужда могат да се отрекат. "Борисов ви обещал подкрепа. Кой е Борисов? Да сте чули нещо от Меркел, Макарон или Тръмп?" Приветствам договора с Македония. радвам се на магистралите. Но дайте да не се самозалъгваме.
А бе борисов туй борисов онуй.Не виждате ли че царя е гол? По прост управник не сме имали вероятно столетия ,щом е чешел гърба на бай тодор. Стига сте писали колко бил умен и прозорлив. Ама щом е избран представи си колко им е акъла на тези които са го избрали.
Гол, бос, умен, глупав, хубав, лош, той остана. Ти кого предпочиташ, Вълков, драгалевския циганин или алчното старче от Мадрид? Я, да си изберем Сер Гей, в нкоалиция с местан, та да цъфнем и вържем. Плюете без да мислите, и то се оказва срещу вятъра.