През 2009 година Мария Алехандра Торес се качва в препълнен автобус в Гватемала заедно със свои съучастници. Докато автобусът пътува, Мария и сподвижниците й пребъркват чантите на хората. Следва правосъдие по гватемалски - докато дойде полицията, Мария е жестоко пребита, съблечена и горена.
Неясно по какви пътища снимката от онзи ужасяващ момент се появи в маргинален български уебсайт - един от десетките, посветени на „Шок и ужас" новини, в които истината е всичко друго, но не и обект на професионален интерес.
Говорим за онези машини, за кликове, чиито статии акостират в някоя Facebook-група от типа "Аз съм истински българин и обичам ракия и салата", за да размътят и без това размекнатото от пропаганда съзнание на въпросния "истински българин".
И така "новината" към снимката от 2009 година гласи: „В момента в София! Бежанци събличат българка в центъра на София и се гаврят с нея!"
Изплашеният читател мята гневен емотикон и отваря (или по-скоро не отваря) линка, за да прочете апокалиптичен текст за тормоз на жени от нелегални имигранти. Над страната е надвиснала опасност от гражданска война.
Някъде в дъното на страницата и между другото се споменава, че снимката е „илюстративна", но кой ли ти чете докрая, "то заглавието всичко си казва".
Фактическото положение е познатата теорема на "Шок и ужас" журналистиката - снимката не отговаря на заглавието, заглавието не отговаря на текста, а текстът не отговаря на истината.
И все пак как стигаме до Гражданска война?
Всичко тръгва от интервю с гражданина Петър Петков по bTV. Мъжът, който живее в района на Лъвов мост, използва компетенциите си на музикален продуцент и предвещава гражданска война.
Може би все пак господин Петков не говори като музикален продуцент, а като член на Изпълнителното бюро на партията на Светльо Витков „Глас Народен" - факт, който зрителите на bTV едва ли ще разберат, защото активистът на "Глас Народен" е поканен като гражданина Петков, подчертава водещият.
Мъжът разказва разпалено как „спасява" хора и с други „граждани" се притичва на помощ на полицаи. Зрителят разбира, че си има работа със софийския Динко, само bTV пропускат да изпишат телефонния номер на спасителя. В този момент обаче "Шок и ужас" журналистиката се хваща за клавиатурите.
Интервюто идва дни след като Столична община и МВР обявиха, че поставят постоянни полицейски патрули в спорния район. Факт е, че това решение е закъсняло с около 2 години - както е факт, че идват избори и всякакви музикални продуценти стават политически пророци и освирепяват за малко ефирно време.
А българинът със салатата си сипва една ракия и тегли мазня псувня на международното положение. И, честно казано, го разбираме.
Мигрантската вълна подари на България Динковците, а Facebook се оказа рай за кликбейтове. А те като скачени съдове поддържат едни на други ореолите и трафика. В противен случай щяха да преживяват само с кръчмарски свади и новини от Ванга.
