Докато италианци от обърнатия на огромен бежански лагер остров Лампедуза осквиркваха председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и премиера си Енрико Лета, скандирайки : "Срамота", "Убийци" и "Позор", у нас дойде съобщението, че бежанците вече идват и с гемии и корабчета по Черно море.
Задържан е плавателен съд с незаконни имигранти край Шабла, съобщи главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. От 26 души на борда, 24 бягат от Афганистан. И граничен катер го е съпроводил до пристанището.
Това е само допълнителен щрих към картината от последните месеци, която като цяло би трябвало да ни покаже, че е време да свикваме с мисълта за бежанците като бъдещи заселници.
Само по себе си това поставя въпроса за интеграцията им - и контра въпроса за неслучилата се такава със съгражданите ни роми.
В "Шоуто на Слави" Иван Кулеков, който показа филм за лагера в Пъстрогор, каза, че бежанската вълна е показала как държавата ни не може работи. Всъщност ще й се наложи.
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев обяви днес, че има риск от възникване на хуманитарна криза, която да повлияе върху всички обществени процеси у нас. Като си дадем сметка, че той не иска да предизвика паника, очевидно кризата вече се развива.
Проблемът е, че липсва някой успешен европейски модел за интеграция на пришълци, който бихме могли да следваме, но нищо не пречи да изработим работещ такъв у нас. Или звучи като фантастика? Европейската комисия ще ни подпомогне със средства, но ноу хауто ще се наложи да си го направим у нас.
Хората в Лампедуза размахваха снимки на имигранти пред Барозу и Лета, които почетоха паметта на издавилите се преди дни 289 души, главно еритрейци, така и неуспели да стигнат заветния бряг. Но други преди тях, стотици и хиляди, го направиха.
Нали не искаме гета от сирийски бежанци в България, каквито има на алжирци, сенегалци и други като тях в Париж? Значи е добре държавата да започне да готви стратегия - но не само на книга - как да ги направи част от българското общество.
Разбира се, далеч сме от това да имаме министър от такова малцинство като родената в Конго италианска министърка по въпросите на имиграционната политика Сесил Киенга, (обидена с расистки нападки в самата Италия).
Но вече трябва да започнем да мислим как да го направим.
