Независими сме, казват, да празнуваме!
Уви, въпреки онези патетични слова плюс светли пожелания, които пак ще чуем, Денят на независимостта фигурира в календара като един почивен ден в края на септември. И понеже тази година се натрупаха цели четири накуп, много хора ще имат възможност да „отдъхнат" с нещата, които ги правят най-(не)зависими.
Доста от времето ще мине във Facebook, където ще покажем и обсъдим снимки от последното пътуване/ напиване /събиране на маса/ гръцко или българско море.
Но не за личните преживявания става дума, а за общата ни и всеобща зависимост от чуждо одобрение.
Затова същият този Facebook се залива от „солидарност" всеки път, щом някъде настане драма - едни и същи хора стават експерти по природни бедствия, кърмене, бежански кризи, Конституция, референдуми, атомна енергетика и какво ли още не, което предизвиква неустоимо желание да прекършим вдигнатия им like-палец наистина и да ги блокираме веднъж завинаги.
Ще кажете - ама така е по-цял свят, хората се вълнуват от случващото се около тях, коментират и съдят, през останалото време говорят за новия си телефон, поредната си вечеря, фитнес тренировка, hand-made раница или кецове, боядисани в домашни условия.
Чудесно, обаче с толкова висшисти по всичкология на едно място отдавна трябваше да сме разработили национална програма за производство на ток от сероводорода в Черно море или безплатно кисело мляко, да сме създали Университет за врачуване и бяла магия, безспорно да сме установили, че комунизмът е свършил отдавна и да сме забравили за такива като Волен Сидеров.
И още - наблюдаваме задължението да следваш каузи, в които не вярваш и към които всъщност не си съпричастен.
Заради другите, а не заради себе си, признай, членуваш в онази група за опазване на местна дългокосместа коза, а за защитата на влажните зони си от чиста куртоазия. Може да си чувал една песен на Веско Маринов, но държиш да спре да пее, защото всички искат това, елитно е някак, а и на теб всъщност не ти пука изобщо какви ги върши клетия певец на народа.
Много повече те вълнуват тайните разработки на американското разузнаване върху климата, затъпяване чрез храната и отравяне на водата, и най-вече заговора за ликвидиране на България, ама напоследък те е срам да споделяш статии по темата, защото приятелите ти казват, че си луд.
Бежанците обаче са категорично доказателство за пъкления план Европа да се ислямизира, само че мненията са раздвоени дали зад цялата работа стои САЩ или Русия. Объркващо е, признавам и аз. (Няма ли някой да се намери да попита Божидар Димитров?)
За международното положение можем само да гадаем, защото така и така сме зависими от него.
Зависимостта към държавата обаче можем да я преодолеем, особено с укриване на данъци, преписване на матурите и издевателства над новите тролеи на градския транспорт, и много ясно да й покажем превъзходството си, например с тоталното погазване на Закона за движение по пътищата, Закона за изпълнение на наказанията (Братя Галеви), Наказателния кодекс (Христо Бисеров) и т.н.
Независими сме и от съдебната система, защото тя е толкова оплетена в чужди мрежи, че не върши никаква работа. А и раздаването на справедливост става най-добре по лично усмотрение - родител - дете, лекар - пациент, охранители - клошар в мола, скинари - роми на улицата, роми - баби по селата и т.н.
Държавата също показва, че е тотално независима от каквото и да било, включително от собствените си контролни механизми и институции.
Обществени поръчки, източване на парите за здраве, НСО, полицейски произвол, ами КТБ?
Да не изброяваме, че трябва да се върнем във времената, когато Къци Вапцаров беше телевизионен стандарт със „Супершоу Невада", групировките диктуваха правилата със сила, а най-масовата банка беше Бурканбанк. И сега някои по-независими от други, особено като видим богатството, в което живеят, и своеволията, които си позволяват. Ще ги познаете по вратовете, гардовете и паркирането по диагонал на улицата.
Те предизвикват останалата част от населението да се стреми да им подражава - усилие, сведено от финансовата зависимост до спортен панталон с ръб, полицейски очила и огромен ръчен часовник. Ако трябва да бъдем позитивни все пак, добрата новина е, че поне има плурализъм на зависимостите и независимостите.
Всичко е въпрос на избор в така наречената ни криворазбрана демокрация, защото от толкова напъни да се отървем от зависимостите всъщност ги объркахме със задълженията. (Да се разбира от права и задължения).
