Отстраняване на президента Росен Плевнелиев и защита на антифашистките паметници от псевдохудожници - това са последните медийни салюти на социалистите. Първото загатнаха Татяна Буруджиева и Антон Кутев, второто обеща лично Сергей Станишев пред каменния поглед на Альоша в Пловдив.
Последните стрели на БСП обаче трудно ще уцелят някого извън твърдия електорат на партията.
Първо, защото за да се стигне до отстраняване на държавния глава, трябва да се намерят поне 161 депутати, които да пратят казуса в Конституционния съд. А в момента властта разполага с точно 146 пръста в пленарната зала, ако броим и тримата в лодката (всички от БСП, ДПС, „Атака"), че и кучето (четиримата независими), както би се изразил Джером К. Джером.
Второ, защото монументалното наследство на комунизма е необятно и ще му трябва сериозен ресурс, за да бъде обгрижвано. Социалистите още не могат да стегнат „чинията" на Бузлуджа, какво остава за партизанските отряди и антифашистката съпротива.
Както е известно обаче изборите дават криле, така че вече сме в очакване на доброволци, които ще пазят Паметника на съветската армия от разноцветна боя, но най-вече кръвното на русофилското движение на Николай Малинов.
За държавния глава обаче само доброволци не стигат - показа го контрапротестът. За дискомфорт на изпълнителната власт (или по Монтескьо - контрол и взаимно възпиране) на президента му е дадено правото да налага вето и да саботира управляващите по свое усмотрение. А също и да подписва някои назначения, като шефовете на националните гардове и разузнаването. Добре, че тоя Монтескьо не е бъгларин, никога нямаше да му излязат картите.
Президент и мандатоносител не се харесват, още повече, когато Бойко Борисов и Лютви Местан пият кафе. Кофеинът май подейства най-силно на БСП - стимулира ги за нова порция атаки срещу Плевнелиев - веднъж заради указа му за местата в ЦИК и втори път заради гафа с необявената среща с шефа на ЕВН във Виена Щефан Шишковиц.
Да, Плевнелиев е най-слабото звено в ГЕРБ и често изпада в неловки политически ситуации, което го прави удобна мишена. Той обаче няма да ходи на избори на 25 май, за разлика от социалистите и лично Станишев. А и веднъж вече ги изненада неприятно в гръб с референдума, който, колкото и да му е неприятно на мнозинството, ще трябва да се проведе, пък било то и през август.
Бой по президента и екстра доза поличитеско самохвалство - това ще е предизборната кампания, която чука на врата. Или ако предпочитате в три думи: сърпът, чукът и президентът.
