Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Референдум за часовото време? Не е толкова лоша идея!

Наречете го инвестиция в демокрацията Снимка: Unsplash, @ewitsoe
Наречете го инвестиция в демокрацията

Смяната на часовото време е от онези актуални теми, по които всеки (или почти всеки) има някакво мнение, базирано на личен опит, чужди мнения и опорни точки или просто "защото така". Над 17 хил. българи са успели да дадат мнението си в допитването на Министерския съвет, въпреки че достъпността на системата за даване на мнение беше на ниво "млад юнак от народните приказки тръгва да спасява хубавица през девет планини в десета".

В крайна сметка до следващата пролет правителството трябва да избере какво да прави с часовото време на страната, кое точно да избере - лятното или зимното (по всяка вероятност вече е решено, че смяната отпада). Каквото и да се реши, недоволни ще има, а мрънкането ще е до небето.

Защо тогава не оставим всеки да реши, този път чрез гласуване на референдум?

Да, идеята за безграничния "човешки избор" по въпросите за продължителността на слънцестоенето подлежи на ирония (вижте коментара на Иван Стамболов-Сула). Да, идеята в Румъния и Гърция да е 8 часа, докато в България е вече 9 звучи повече от безумно. Да, ще бъдат изхарчени едни грешни пари за тема, която далеч не е от решаващо и жизнено значение за нацията. И да, най-вероятно няма да се стигне до легитимност на гласуването (почти по всяка вероятност няма да излязат достатъчно хора да гласуват на този референдум).

Защо тогава въобще си заслужава да бъде предлагано всенародно допитване за това по какво астрономическо време България да си сверява часовника?

Отговорът тук не се крие в разни високопарни думи за силата на Суверена, мъдростта на народа и т.н. Всъщност причината да идем и да гласуваме на подобен референдум е именно противоположната - защото в България, вече почти 30 години след падането на комунизма, все още имаме нужда от това да се научим каква всъщност е цената на свободния глас.

Наречете го инвестиция в демокрацията. Осъзнаването на демокрацията е процес, който трябва да започне отнякъде, а началото идва със социалните теми - достатъчно важни, за да ангажират всички граждани, но не и с потенциала да обърнат цялата държава с краката нагоре, просто защото някой се е замислил "Какво ще стане, ако...".

За последните пет години имахме общо 3 национални допитвания - за или против строежа на АЕЦ "Белене", за или против електронното гласуване, както и референдума на Слави Трифонов за промяна в избирателната система. И трите бяха неуспешни (последният за съвсем малко), и трите по-скоро изиграха лоша услуга за демокрацията, отколкото да я заздравят.

Провалът беше от чисто информационна и гражданска гледна точка. В деня за гласуване на референдума за АЕЦ "Белене" едва ли имаше и един човек, който еднозначно да може да каже колко ще струва цялата тази авантюра на България, за колко години ще се построи, какви ще са реалните позитиви и какви ще са негативите.

При електронното гласуване шепа хора разбираха какви са пречките пред реализирането на нещо подобно и какви са евентуалните заплахи. Или в какви срокове е обозримо да бъде изпълнен такъв проект, че да не се срине още с първия вот.

А кампанията около референдума за избирателната система беше такова шоу с толкова малка полезна дейност, че си заслужава да се помни. На практика едва около седмица преди изборите започна да се говори сериозно по темата, което можете да се сетите колко помогна.

Информационната кампания около подобни допитвания най-често преминава под знака на объркващото надвикване на опониращите си страни. Или на част от тях, защото въпреки големия брой "агитатори", твърде малко са групите, които действително правят нещо дейно по въпроса, а не отбиват номера, за да приберат едни пари или да се покажат по телевизията за 15 минути реклама.

В момента Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е превърнат в касичка за усвояване на бюджетни средства, при която контролът лесно може да бъде заобиколен, а практическият резултат като информираност на населението е по-скоро енигма.

Това, което липсва на референдумите у нас, е информационната кампания, лишена от изкривяванията на агитиращите. И преди да има каквото и да е друго допитване (освен, разбира се, обичайните избори), трябва да се осигури безпристрастен орган (вероятно ЦИК + специалисти), който да осигури чисто фактологичната част по всеки конкретен въпрос да достигне до избирателите. Както е всъщност практиката в Швейцария, тази мека на плебисцитите, която така често се дава за пример.

Това е базата, без нея просто не може. И все пак това са само техническите параметри.

Каквото и да говорим, все още поне 50% от хората у нас нямат идея кои точно са институциите, как функционират и с какво се занимават - иначе казано, нямат представа как държавата работи. Мнението им се формира не от знания и факти, а от мнения на други хора и то често на база лична харизма на говорещия.

Видяхме какво стана с референдума на Слави Трифонов и как още същата вечер в Google за региона на България най-честото търсене беше "мажоритарна система"/"какво е мажоритарна система", докато той и неговият екип ни убеждаваха, че "ако Народът каже всички да ходим със зелени гащи, ще ходим със зелени гащи".

Е да, но когато този глас е даден без фактически знания по темата, без особено усещане за личната отговорност от този акт и (както беше в случая с конкретно този референдум) просто за да се накаже политическата класа, това не е точно демокрация.

Защото при демокрацията - дума, която все повече започва да звучи кухо - зад свободния избор стои и нещо друго - осъзнаването, че каквото и да направиш, ти носиш отговорност за действията си (или бездействието си), че твоят глас има значение... колкото в положителен, два пъти толкова в отрицателен план.

У нас това осъзнаване някак все още куца. Затова са ни и нужни повече референдуми, макар и по такива социални и уж не толкова важни теми. И е важно да се тръгне отнякъде.

Но полека, на час по лъжичка. Само така в един момент ще имаме силата като народ да се изправим и да взимаме важни решения, без да се подлъгваме по политически пенкилери и магически решения за проблеми от всякакъв тип.

А дали зимата ще ставаме за работа по тъмно, или лятото ще се стъмва с час по-рано... това е една хубава тема за обществен дебат с факти, позиции и аргументи.

Най-четените