Паниката "Трета световна война"

Трета световна война. Най-вероятно четете тези три думички за пореден, безброен път в морето от шеги, мемета, паникьосани статуси и аналитични усилия, които се изляха в социалните мрежи и общественото пространство през последните дни след отстраняването на иранския генерал и ръководител на силите "Ал Кудс" Касем Сюлеймани.

Напрежението между Вашингтон и Техеран действително е сериозно и последствията от убийството на Сюлеймани тепърва ще се появяват като ефект в международната политика и в развитието на Близкия изток като регион.

Но да изпадаме в паника от евентуалната Трета световна война е откровено пресилено.

В конкретния случай американският президент Доналд Тръмп наистина взе рисковано решение. Проведената операция е извършена без съгласието на иракските власти (на чиято територия е извършена тя), без допитване до Конгреса, в ситуация на едни наистина обтегнати отношения с Иран и няколко години на отправяне на взаимни заплахи, търговска блокада и тайни (и не дотам тайни) операции.

Със сигурност всички в Пентагона са наясно, че подобен ход ще доведе до сериозно разбъркване на нещата в региона, което няма как да остане без отговор.

И все пак това решение е взето и от гледна точка на САЩ то има смисъл. В очите на Вашингтон Иранската ислямска революционна гвардия, към която принадлежат и силите "Ал Кудс", включително и Сюлеймани, са терористична групировка.

Самият Сюлеймани е най-силната фигура в прокарването на стратегията на Техеран за Близкия изток. Спокойно може да се каже, че самият той до голяма степен е тази стратегия. Той е ключовата личност, която координира работата на всички милиции и групировки, контролирани от Иран. И без него на картата, Техеран ще бъде отслабен значително. А това, в голямата стратегия на САЩ, е цел.

Независимо от позициите, мненията и анализите, решението вече е факт. Сюлеймани е мъртъв, в Иран са бесни, мнозина си отдъхнаха, а следствията от този ход най-вероятно ще се проявяват още години наред. И те почти по всяка вероятност няма да са Трета световна война.

Причини за това има много. Най-малкото защото за световна война ти трябва светът да се включи в нея. А това изглежда твърде малко вероятно.

Европа поне към момента показва пълно нежелание да се замесва с разпалената от САЩ ситуация. Германия до последно ще се опитва да задържи останките от ядрената сделка и да убеждава Иран да не се оттегля от споразумението, просто защото на хората в Берлин не им се занимава да оказват международно влияние и да заемат реални позиции.

Франция и нейният президент Макрон се опитват и без това да прокарват идеята за единна европейска отбрана, изключваща САЩ, Великобритания в момента има пред себе си Брекзит и не желае особено да се занимава с други външнополитически проблеми, а Италия има да защитава своите по-важни интереси в Северна Африка.

Междувременно Русия ще избягва докрай пряк конфликт със САЩ, тъй като той действително би имал капацитета да доведе до истинска световна война. За сметка на това познатите тактики на хибридната война с изпращане на частни армии в подкрепа на местни сили е нещо, на което Кремъл е напълно способен, но което няма как да доведе до един наистина мащабен и открит конфликт.

Да не говорим за това, че макар да са съюзници в Сирия, Русия и Иран е вероятно все повече и повече ще се отдалечават и то по много практически причини. Техните интереси, особено в Сирия, стават все по-конкуриращи се. Башар Асад стои стабилно на власт в Дамаск, но тепърва трябва да се реши въпроса с това чии компании ще извършат възстановяването на страната, кой ще отпуска заеми, кой ще експлоатира природните находища на страната и т.н. И всяка от тези две държави ще настоява на своето като основни поддръжници на режима през годините.

А колкото до Китай - другата глобална сила в момента - той просто не е толкова засегнат от ситуацията, че да вложи някакво реално участие в нея, особено ако се стигне до въоръжени сблъсъци.

Това е и другият момент. Начинът за водене на война (поне от западните държави) отдавна се е променил.

Вече я няма и някогашната масова мобилизация. Войни се водят от професионални, добре обучени и изключително добре въоръжени войници, но това е съвсем малка част от картината. Военните действия често са съвсем малък аспект от цялата битка, в която има още информационни атаки, кибератаки, търговски блокади и редица други ключови моменти, които играят не по-малко значение от пушките и танковете.

Може да се каже, че позитивното в съвременното глобално общество е, че животът се цени малко повече, отколкото преди сто години и вече никой не би искал да избие младежите на една държава на бойното поле, когато може да ги обезвери, да съсипе икономиката им, да ги умори от глад и отчаяние и т.н., карайки ги да свалят собственото си правителство...

Допълнително с това САЩ имат най-голямата и най-силната армия в момента - с най-много техника, най-много ресурси и най-голямо влияние. Иран трябва да са луди, че да влязат в открита война. Много по-вероятно е да действат през своите проксита или чрез Революционната гвардия, извършвайки партизански нападения и ракетни атаки върху конкретни цели на САЩ и Израел в региона - военни бази, дипломатически представителства кораби, петролни танкери, петролни компании и т.н.

Това означава и задействане на групировки като "Хизбула", които имат широка мрежа в Европа, и дори потенциални терористични нападения над американски цели на континента.

Иначе казано - това, което можем да очакваме е война, която обаче не е война. Нещо на ръба с размяна на удари, заплахи, извиване на ръцете на партньори и провеждането на много сенчести операции.

И да, това ще е опасно, няма да повлияе добре на мира по света, но няма и да засегне обичайния живот, особено що се отнася до Европа и САЩ. Така че място за паника няма - светът е все така лош и опасен, но стига да си на неправилното място.