Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Денят на националното предателство

Русия и феновете ѝ продължават да говорят за 9 септември като за освобождение, но историята показва друго Снимка: Getty Images
Русия и феновете ѝ продължават да говорят за 9 септември като за освобождение, но историята показва друго

След като десетилетия наред българите прекарват 9 септември, чествайки го като национален празник, е трудно за много хора да свикнат с идеята, че тази дата всъщност е срамна за България.

На нея се извършва един преврат, който подкрепя окупационни сили, влезли в българските земи. С нея се дава зелена светлина за чужди войници да взимат каквото им харесва, да насилват жени и да убиват хора безнаказано.

Червената армия е окупатор за България, но в продължение на десетилетия на нея у нас ѝ се издигат паметници и се чества с тържества като "освободителка".

Подчертавам, никой не отрича ролята на Червената армия в борбата срещу Нацистка Германия през Втората световна война, нито страданията, които народите от СССР са изтърпели заради войната.

Това обаче не пречи на руските сили да са агресор за България, да работят активно срещу националния ни интерес и да блокират всички опити на страната ни да не попадне под контрола на Москва. 

Защото когато съветските войници влизат в България, страната ни не е във война със СССР. Нещо повече - от пролетта на 1944 г. Москва неколкократно блокира опитите на България да обяви война на Германия и да се обяви на страната на Съюзниците. А нахлуването на съветските сили в българските земи на сутринта на 8 септември 1944 г. не е нищо повече от бърз удар, който да подсигури, че тази територия ще се контролира от комунистите. 

Истината е, че опити за излизане на България от войната и смяна на страната започват още при съставянето на правителството на Иван Багрянов - политик, който се разграничава ясно от Нацистка Германия.

Плановете на Багрянов тогава са да привлече за кабинета си подкрепата на Българската работническа партия (БРП) и съветския посланик Александър Лавришчев, като в състава на правителството дори е поканен комунистът Дончо Костов. 

Идеята на министър-председателя е да обяви неутралитет и впоследствие да даде на британските войски свобода за преминаване при десанта им в Гърция, за да може да ударят германските сили от юг. Дори за тази цел в Египет се водят тайни преговори за постигане на мир със САЩ и Великобритания.

Правителството издава и заповед, с която се нарежда на всички германски войски да напуснат територията на страната, а отказващите - да бъдат разоръжени и поставени под стража.

Само че СССР не е съгласен с този развой на събитията. Първо по нареждане на Георги Димитров комунистите се дистанцират от кабинета, а след това подновяват партизанската си война. Колкото до преговорите с Лондон и Вашингтон, с любезното съдействие на Москва те са блокирани, за да може България да бъде максимално изолирана и да се превърне в лесна плячка за Червената армия.

Самият Багрянов подава оставка само три месеца, след като поема управлението на България, без да успее да постигне целите си. Неговият наследник е Константин Муравиев - най-кратко управлявалият премиер на страната - 7 дни.

За този кратък период обаче той се оказва само на крачка от това да спаси България от окупация, но отново комунистите са тези, които ще се погрижат да не успее, гарантирайки по този начин извинение за Москва да нахлуе. 

Плановете са в кабинета да бъде дадено сериозно представителство на Отечествения фронт, но там знаят за готвената от СССР окупация на България и отказват. Желанието им е да управляват сами и вярват, че Червената армия ще им осигури нужната подкрепа.

Представител на умерената опозиция в България, Муравиев започва бързи действия, които да деескалират напрежението, в което е поставена страната. За тези няколко дни в управление новата власт издава пълна амнистия за всички политически затворници, възстановява всички забранени към онзи момент политически партии, започва изтеглянето на българските войски от Сърбия и Македония, блокира опит за прогермански преврат и разпуска симпатизиращите на Германия организации.

Правителството обсъжда активно обявяването на война на Германия, като единственото, което спира това действие е молбата на военния министър ген. Иван Маринов да се дадат няколко дни, за да може да се избегне хаос с българските сили в Сърбия и Македония.

Тънкият момент в случая е, че ген. Маринов вече се е разбрал с комунистите и единствената причина да иска забавяне на обявяването на война е да се даде възможност преди това СССР да обяви война на България под претекста, че и това правителство е прогерманско.

Така на 5 септември войната е обявена, а на българските власти не им стига времето да довършат започнатите опити за възстановяване на разговорите със САЩ и Великобритания.

На 8 септември Червената армия нахлува в България. Ден по-късно идва и превратът, подкрепен от части от армията.

Именно тази подкрепа, осигурена до голяма степен с предателството на ген. Маринов, е и нещото, което прави преврата успешен, тъй като силите на комунистите и съюзниците им от останалите партии са недостатъчни дори да вземат само столицата София.

Още при организирането на преврата някои комунисти като Добри Терпешев признават, че са се провалили със свалянето на предишната власт сами. 

Това, което следва след насилствената смяна на властта на 9 септември, е вълна на терор, разчистване на лични сметки и масови екзекуции, продължили с месеци, преди в крайна сметка новата власт да организира всичко това в "Народния съд". Той и до днес се помни като една черна страница в новата ни история. 

Правителство на Отечественият фронт е инсталирано да управлява България, а то само се държи като послушен подчинен пред окупационната Червена армия, прощавайки ѝ всички гаври с българите по места. 

Междувременно Българската армия все пак влиза във войната срещу Германия, но този път под прекия контрол на Москва. Пролятата българска кръв по бойните полета на Балканите на десетки хиляди загинали българи и още повече ранени обаче не означава нищо за Съюзниците, които под настояването на Москва държат на това на страната ни да се гледа като на победена във войната. 

Още по-жалкото е, че управата в София се съгласява с това безропотно. Комунистите и ОФ послушно заявяват, че България е готова да бъде съдена от победителите заради действията на предишните власти.

И до ден днешен Русия и привържениците ѝ у нас твърдят, че Червената армия ни е освободила от фашизма. Когато обаче тази армия влиза като окупатор, тормози населението, вкарва собствената ти армия в активна война, а накрая заявява, че си победен и трябва да си плащаш за това, за какво освобождаване въобще можем да говорим?!

Освобождаването от 1944 г. е мит, насаден от комунистическата власт, за да оправдае едно сляпо преклонение пред всичко, което идва като заповеди от Москва. 

Истината е, че властта и ориентацията на България е сменена месеци преди партизаните да слязат от гората и да започнат да грабят. Две поредни правителства правят всичко по силите си, за да предотвратят поставянето на България в това подчинено положение, което настава след 9 септември, но усилията на СССР и на българските комунисти блокират това. 

А резултатът е 45 години на един тоталитарен режим, чиито негативни ефекти се усещат и до днес - злоупотреби с власт, неумело управление, фалити на България, за които никой не говори, и обслужване на интересите на Москва, все едно са български национални.

По-лошото е, че това последното някои хора го вярват и до днес.

Така че не, 9 септември не е празник. 9 септември е денят на едно предателство срещу интересите на България, което и днес оставя своите горчиви следи.

   

Най-четените