Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Удоволствието на възмущението

Погнусата като последната останала жива емоция Снимка: Нова телевизия
Погнусата като последната останала жива емоция

Държа да започна с една огромна моя надежда и в същото време гигантско опасение. Дано продуцентите на "Черешката на тортата" поканят в някой от следващите епизоди организатора на Луковмарш, Лили Рибката, гимнастичка, търкаща талонче, ихтиманския бияч Мюлер Дунавски и Кошлуков.

Пак ще си стане манджа с грозде за рейтинг, но поне ще ги видим вечерят ли с шапки и могат ли да кълцат зарзават.

Току виж Рибката сготви сьомгова пъстърва за доказателство, че е опасна за балъците, Мюлер се окаже фен на зауеркраута, което ще го конфронтира с националиста по линия на луковата глава, а Кошлуков ще отправи средно остри въпроси към зелените съставки в пиринския гювеч. Гимнастичката няма да яде, само ще мирише. Шеф Манчев ще си ръкомаха пред лаптопа, все едно на някого му пука слага ли се индрише в марината с трюфелово олио.

Само той, завалията, си мисли, че е в кулинарно шоу. Ние отдавна сме в забавлението с погнуса и я сърбаме тая каша, без значение какво сме си надробили. Изключително важно ни е да сме възмутени, дори погнусени и да се знае, че не сме от тия. Хем е отвратително, хем питаме има ли допълнително.

Така е, защото само чрез възмущението към другите ни остана да демонстрираме какво сме. Даже още сега идете и напишете в коментарите колко съм тъп, че да е ясно как сте по-високо в личната си йерархия.

Винаги сме си обичали нещо да не ни харесва. Целият прогрес е основан на това да не си доволен, а ние сме прогресивна нация. "Това е отвратителна тъпотия" е емоционалният ни двигател и няма нещо, към което да не е удачно да се прикрепи подобно определение, преди да затънем с удоволствие в него.

Не мога да се сетя откога не съм имал забележка за Евровизията, мис България, велоалеите, телевизионните сериали, чистачката на входа и рекламите с дечица, които викат "заплата". И се гордея с това!

Качеството ми на живот е сведено до коментар на некачественото. Производството на смисъл е скучно до безобразие. Все едно да сготвиш нещо просто и вкусно, без да парадираш с величието си на мимолетна темичка. Възмущението е сладко-кисело и силно прилепчиво. Вероятно по тая причина не можем да дишаме правителството, но пак си гласуваме за все същите фини и едри прахови частици. Говорете ми за вредни емисии във въздуха и си пуснете късните новини.

Но не забравяйте преди това да изгледате и останалите буламачи. Това се нарича избора на свободната воля. Човек сам определя от какво да се възмущава и гнуси. И настоява да му се сервира, за да не се обезличи от липсата му.

Споделих ви в началото за надеждата ми, но и опасението ми също е сериозно. Докато дойде време да се снима този фамозен епизод със споменатите обществено дебатирани герои, вече ще ни е възмутило нещо друго.

Нито маршът на маскираните като ходили войници е толкова сериозен, нито джендър посланията на кукления театър, още по-малко поредния бияч (Мюлер Дунавски, ако трябва да сме честни, дори не ни възмути истински; сложихме го заради впечатляващото му име, макар че Меркел Дунавски щеше да е по-забавно). Художествена гимнастичка търка талонче – това пък изобщо не ни прави впечатление; и тя копнее да си уреди живота и да се разкара от тая проклета зала.

Телевизията отдавна се отказа да пуска нещо, което ни радва. И "Междузвездни войни" да дадат, пак ще е скапано дублиран.

Не търсете вината у нея, тя е тук за нашето удоволствие от погнусата. Чистото и не свързано с последствия възмущение е последната ни жива емоция, при това истинска и неподправена с трюфелово олио.

Стискам палци, както вика Манчев, да дойдат още по-отвратителни и отблъскващи теми и герои, защото с тяхна помощ знаем какво сме. Ние сме един по-висши индивиди, който не могат да пропуснат да преядат с тъпотии, защото как иначе ще си докажат какво са?!

 

Най-четените