Аборт? Едва ли има жена, която не притръпва при споменаването на тази дума.
Не слушайте становището на ловчанския митрополит Гавраил, което грешно бе сметнато за всеобщо за цялата Българска православна църква. То приема, че абортите показват как "забременяването е лесно отстранимо".
Оказва се, че мъже, облечени в черни раса и със златни ролекси на китките си, настанени удобно в тронове и задни седалки на Ролс-Ройси, порицават жени, които може би току-що са преминали през кошмара на живота си или им предстои да го направят.
Не, абортът не е прищявка и не е посещение в СПА-салона.
Но в името на подкрепата на "традиционните семейни ценности" и "вярата" се представя така. Заклеймява се като смъртен грях от хора, които влизат в църква два пъти годишно. От мъже и, по-лошото, от жени, можете да чуете мнението, че веднъж забременяла, жената е само инкубатор и не бива да протестира много-много. Камо ли да се опитва да промени положението си.
Тялото й вече не е нейно, напротив. То трябва да стане крепост в борбата с демографската криза. То е на обществото. А ако иска аборт - то тя е убийца, без съзнание за род, родина и религия. Оруел би бил очарован какви висоти на колективизъм сме достигнали тук, в България, поне в мисленето си.
А ако жената има постоянен партньор, но не желае детето, ще изслуша и куп "благочестиви, добродушни" постулати.
Ще чуе мъдрото "Ти го роди, все ще го отгледаме". Или практичното "Ще усвоите терасата, все ще спите някак си". Или носталгичното "Едно време са спали в една стая, пак хора са станали". Или оптимистичното "Майка ми ме е родила на 17, ей на, човек съм станал".
Всеобщото мнение е, че отрицателният прираст лесно ще се пребори така - със забрана на абортите и с деца, изгледани от баби и дядовци, по ъглите и усвоените кьошета, с родителите, които едвам свързват двата края между матурите и сесиите или с вечна носталгия по живота им като млади.
Раждат се полужелани-полунежелани деца като котенца на Шрьодингер.
В целия този наратив е плашещо колко хора започнаха да говорят в първо лице, множествено число. За тях всичко е общо. Твоята матка е тяхна.
Някои казват по-деликатното "утроба". Няма нужда от деликатност при подобна тема. Няма нужда от деликатност, когато някой казва "Ние не ти даваме да направиш аборт, ние смятаме, че не редно, ние мислим, че е убийство".
Няма "ние" тук. Детето не е "неизбежното зло", детето не "се случва". Детето не е тяхно.
Майката, в най-добрия случай с участието на бащата, решава дали това дете да дойде на бял свят. И ако не иска, най-добре е да й бъде предоставена адекватна медицинска помощ, а не закостеняла религиозност, която смята, че въздържанието е най-добрата възможна форма на контрацепция.
А и след като Българската православна църква или по-точно - средноевропейски митрополит Антоний мисли, че дори и при бременност след изнасилване има място за дебат, за какво да спорим?
Според него църквата може да "работи" с изнасилено момиче, за да го убеди да запази плода. Може пък детето да е здраво, казва отчето, понеже по нашите ширини най-важното като че ли е да е на два крака, с по 10 пръста на краката и ръцете, а другото - няма значение.
Цялата тази криза на разбиранията за лични права и свободи започва ужасно да напомня на някаква антиутопия в стил "Историята на прислужницата". Ще раждаме на всяка цена в името на народа, в бедност и богатство, добро и зло, докато смъртта ни раздели.
Е, не искаме...
като се абстрахирам от въпросното (не)Синодално становище, бих искал да кажа следното: 1. всички хора сме божии, като негови творения. 1.1. Горното включва и всичките ни органи. 2. Аборта по същество е убийство на неродено човешко същество. 3. Говорейки за изнасилване и контрацепция, има препарати (хапчета), които действат до 24 часа след полов акт. В крайна сметка, това което е важно да се знае е, че секса може да доведе до зачатие и както с всяко нещо, с него може да се злоупотребява. Това е същността на греха - злоупотребата, липсата на мяра, мисъл и съзнание за последствията. Пък кой крив и кой прав, един ден Господ ще каже.
Мануела, кои сте "вие". Споделям някои от тезите ти, но не споделям, че както обвиняваш говоренето от иметп на други, ти правиш същото. Отделно - интересна ми е статистиката за здравословното състояние на жени между 30 и 55 г, които не са раждали никога. По конкретно в аспект онкологични заболявания.
Абортът е убийство. От там нататък всеки е свободен да си разсъждава както намери за добре.
А бе какви са тия архаизми, дето се обсъждат тук? На кого му пука за раждането на хора, че дали да имало аборти, дали да нямало? Още ли не сте усетили повелята на новото време? Още ли не сте усетили полъха на променилия посоката си вятър? Ако не - лошо. Много лошо! Вместо да се занимавате с глупости, обсъждайте дали да има аборти при кучетата, котките, щастливите и нещастливи кокошки, патици, рибки и други всевъзможни домашни любимци. Това е на дневен ред сега. Оставете ги хората. Те и без това са прекалено много.