Аборт? Едва ли има жена, която не притръпва при споменаването на тази дума.
Не слушайте становището на ловчанския митрополит Гавраил, което грешно бе сметнато за всеобщо за цялата Българска православна църква. То приема, че абортите показват как "забременяването е лесно отстранимо".
Оказва се, че мъже, облечени в черни раса и със златни ролекси на китките си, настанени удобно в тронове и задни седалки на Ролс-Ройси, порицават жени, които може би току-що са преминали през кошмара на живота си или им предстои да го направят.
Не, абортът не е прищявка и не е посещение в СПА-салона.
Но в името на подкрепата на "традиционните семейни ценности" и "вярата" се представя така. Заклеймява се като смъртен грях от хора, които влизат в църква два пъти годишно. От мъже и, по-лошото, от жени, можете да чуете мнението, че веднъж забременяла, жената е само инкубатор и не бива да протестира много-много. Камо ли да се опитва да промени положението си.
Тялото й вече не е нейно, напротив. То трябва да стане крепост в борбата с демографската криза. То е на обществото. А ако иска аборт - то тя е убийца, без съзнание за род, родина и религия. Оруел би бил очарован какви висоти на колективизъм сме достигнали тук, в България, поне в мисленето си.
А ако жената има постоянен партньор, но не желае детето, ще изслуша и куп "благочестиви, добродушни" постулати.
Ще чуе мъдрото "Ти го роди, все ще го отгледаме". Или практичното "Ще усвоите терасата, все ще спите някак си". Или носталгичното "Едно време са спали в една стая, пак хора са станали". Или оптимистичното "Майка ми ме е родила на 17, ей на, човек съм станал".
Всеобщото мнение е, че отрицателният прираст лесно ще се пребори така - със забрана на абортите и с деца, изгледани от баби и дядовци, по ъглите и усвоените кьошета, с родителите, които едвам свързват двата края между матурите и сесиите или с вечна носталгия по живота им като млади.
Раждат се полужелани-полунежелани деца като котенца на Шрьодингер.
В целия този наратив е плашещо колко хора започнаха да говорят в първо лице, множествено число. За тях всичко е общо. Твоята матка е тяхна.
Някои казват по-деликатното "утроба". Няма нужда от деликатност при подобна тема. Няма нужда от деликатност, когато някой казва "Ние не ти даваме да направиш аборт, ние смятаме, че не редно, ние мислим, че е убийство".
Няма "ние" тук. Детето не е "неизбежното зло", детето не "се случва". Детето не е тяхно.
Майката, в най-добрия случай с участието на бащата, решава дали това дете да дойде на бял свят. И ако не иска, най-добре е да й бъде предоставена адекватна медицинска помощ, а не закостеняла религиозност, която смята, че въздържанието е най-добрата възможна форма на контрацепция.
А и след като Българската православна църква или по-точно - средноевропейски митрополит Антоний мисли, че дори и при бременност след изнасилване има място за дебат, за какво да спорим?
Според него църквата може да "работи" с изнасилено момиче, за да го убеди да запази плода. Може пък детето да е здраво, казва отчето, понеже по нашите ширини най-важното като че ли е да е на два крака, с по 10 пръста на краката и ръцете, а другото - няма значение.
Цялата тази криза на разбиранията за лични права и свободи започва ужасно да напомня на някаква антиутопия в стил "Историята на прислужницата". Ще раждаме на всяка цена в името на народа, в бедност и богатство, добро и зло, докато смъртта ни раздели.
Е, не искаме...
Мило ми Мануелче, От години четем, че не искаш да раждаш. ОК, матката си е твоя, пази си я. Обаче една жена, не роди ли до 30, може и хич да не роди. Да не те срещнем след 10г в ин витро клиника.
като се абстрахирам от въпросното (не)Синодално становище, бих искал да кажа следното: 1. всички хора сме божии, като негови творения. 1.1. Горното включва и всичките ни органи. 2. Аборта по същество е убийство на неродено човешко същество. 3. Говорейки за изнасилване и контрацепция, има препарати (хапчета), които действат до 24 часа след полов акт. В крайна сметка, това което е важно да се знае е, че секса може да доведе до зачатие и както с всяко нещо, с него може да се злоупотребява. Това е същността на греха - злоупотребата, липсата на мяра, мисъл и съзнание за последствията. Пък кой крив и кой прав, един ден Господ ще каже.
Мануела, кои сте "вие". Споделям някои от тезите ти, но не споделям, че както обвиняваш говоренето от иметп на други, ти правиш същото. Отделно - интересна ми е статистиката за здравословното състояние на жени между 30 и 55 г, които не са раждали никога. По конкретно в аспект онкологични заболявания.
My body my choice а защо не My wallet my choice? Бащата никога не го питат, той може да иска да го гледа? А може и да не иска да има нищо общо след раждане а не да го занимават с детски... С модерните контрацепции от всякакъв характер, както и самото право на избор дали да правиш секс или не, не виждам никаква причина в подкрепа на аборта. Разбира се това е лично мнение, чисто законово не смятам че трябва да има ограничения - всеки сам си носи кръстта на решенията. Но това ме връща към началото на коментара. Ако жена реши да роди дете а бащата не е съгласен, не трябва да има никаква възможност да го задължиш да плаща каквото и да било.
Бащата няма да го носи девет месеца с всичките произтичащи от това рискове и дискомфорт и после няма да го кърми поне година. Да бяхме като морските кончета (или като Шварценегер в "Джуниър"), та мъжките да раждат, щеше да е друга ситуацията - ама не сме.
Бащата има точно същите права като майката - да упражнява личния си избор до самия край на биологичната му роля в създаването на дете. В пълното си право е да избира къде да пъха пениса си, да контролира семепроизводството си, или да пречи на собствените си сперматозоиди да извършват оплождане. С това приключва биологичната роля на бащата в създаването на нов живот и правата му, свързани с нея. След раждането бащата има друга роля и, съответно, други права и задължения.
>Това не е ли начин да се спаси живот? Не задължително. Когато успееш да убедиш родители да запазят дете, което те не са искали да запазят, особено ако го постигнеш с характерното за религиите вменяване на вина, понякога получаваш като резултат няколко съсипани живота - тези на родителите и този на детето. Не е особено резонно да очакваш от хора, които нямат добрата воля да станат родители, да се превърнат магически в прекрасни родители просто защото си им казал, че ако направят аборт твоят иначе безрезервно любящ бог ще се отрече от тях и ще ги осъди на безкрайния мъчения в ада. Вменяването на вина върши работа за постигане на конкретна желана реакция днес, но никак не е добър начин да накараш хората да си променят коренно вижданията и ценностите си в по-дълъг план.
Абортът е убийство. От там нататък всеки е свободен да си разсъждава както намери за добре.
Един поп се появи по телевизията и разбуни страстите, но му беше зададен много уместен въпрос: "Какво да направи една жена, която е изнасилена и забременее?" Попът не можа да отговори и започна да мънка. Онези хапчета, които се взимат за предотвратяване на бременността, не вредят ли също, не убиват ли бъдещото поколение? Значи, ако е с хапче може, ако е с аборт, не може, понеже не било православно? Обаче нямаме нищо против мангалките да раждат по 15 деца и да ги учат на просия, кражби и проституция, понеже помагат за прираста.
А бе какви са тия архаизми, дето се обсъждат тук? На кого му пука за раждането на хора, че дали да имало аборти, дали да нямало? Още ли не сте усетили повелята на новото време? Още ли не сте усетили полъха на променилия посоката си вятър? Ако не - лошо. Много лошо! Вместо да се занимавате с глупости, обсъждайте дали да има аборти при кучетата, котките, щастливите и нещастливи кокошки, патици, рибки и други всевъзможни домашни любимци. Това е на дневен ред сега. Оставете ги хората. Те и без това са прекалено много.
Абсолютно съм убеден, че част от коментиращите в тоя сайт са случайно докопали се до компютъра на лекуващия ги лекар в санаториума...