За 10 години управление на ГЕРБ сме научили две прости истини: 1) само Бойко Борисов може да бие тухлена стена на тенис, 2) само Цветан Цветанов може да замени тухлена стена срещу пентхаус с ВИП-асансьор и да излезе на печалба.
Шегата настрана: зам.-председателят на ГЕРБ отново се прояви като тънък познавач на пазара на недвижими имоти. През лятото на 2018 г., докато София ковеше рекордния си годишен ръст по показателя "цена на живот", Цветан Цветанов е сключил сделката на десетилетието.
По документи, придобиването на апартамент с площ от 240 кв.м., самостоятелен асансьор и двоен гараж, на крачка от Борисовата градина, му е струвало около 670 евро на квадрат. Иначе официална фирмена тарифа за жилищна площ в същата "Сграда на годината" на ул. "Латинка" започва от 2500 евро/кв.м.
Вероятно всеки българин, който е купувал/продавал имот, знае, че описаната по-горе транзакция е "имитиращ продукт".
Декларирането на сделката по ниска данъчна оценка не е откритие на Цветанов, а е пътека, добре утъпкана от хиляди фирми, граждани и гражданки, които се надяват да избегнат плащането на високи данъци и такси.
В случая с парламентарния лидер на ГЕРБ уравнението има и втора част: заменените от него два стари апартамента са незабавно препродадени на бивш служител в предизборния щаб на ГЕРБ (който в момента е на държавна заплата в РВД), строителите са излезли на нула, а всички вкупом са спестили пари за закуски.
Спомнете си, че и Сотир Цацаров имаше подобен скелет в семейния гардероб, но това не му попречи да стане главен прокурор и днес да разпорежда поредна имуществена проверка срещу Цветан Цветанов. В сряда се оказа, че и правосъдният министър Цецка Цачева е купила апартамент в същата сграда, след като "видяла изкопа в квартала" и се поинтересувала коя е фирмата... :). Дружество на Вежди Рашидов също им е съсед в сградата "Летера".
Не искаме да секваме вълнението ви, но бас държим, че следствието ще приключи без резултат.
Няма кой да забрани на частна строителна фирма да продава на тройно по-ниска цена от тарифата за "простосмъртни", щом общата сума все пак покрива данъчния минимум.
Принципният въпрос е защо държавата и местните власти допускат толкова видими изкривявания, които ощетяват собствения им бюджетен интерес. Изчислението на данъчната оценка за нови луксозни сгради явно не отговаря на реалностите на пазара, поради което мотивира сключването на големи сделки на ръба на сивата зона.
Ето няколко примера: дипломатическият район "Изгрев", в който попада новото имение на сем. Цветанови, е в по-долна категория от претъпкания и презастроен "Лозенец" - съответно, получава доста по-нисък коефициент за местоположение. Постоянно поскъпващият "Студентски град" е приравнен към район "Люлин" като качество на локацията. "Витоша", където още липсва канализационна мрежа, е поставена наравно с най-силно развития икономически район "Младост". "Манастирски ливади", които попадат в централната зона "Триадица", имат по-висока данъчна ставка за местоположение в сравнение с кварталите на "Красно село". Премиерската "Банкя" има равен коефициент с "Кремиковци"...
Ако първото правило на брокерите е "Location, Location, Location", то явно има значение и коя е фамилията, която ще краси входната врата на сградата ти. Цената на една стока е компенсацията, която някой е готов да заплати за получаването й - а компенсацията може да е валутна, имиджова, властова.
Тъкмо защото не става дума само за пари, а за репутация и професионална отговорност, става все по-трудно да си обясним как човек в положението на Цветан Цветанов успя да настъпи една и съща мина за втори път.
Все пак, още е пресен споменът за последния имотен скандал около онези 6 апартамента, който едва не сложи край на кариерата му в политиката.
Фактът, че правилата се заобикалят системно от всички, не ги прави по-малко задължителни. Подобни демонстрации само разяждат доверието в цялата обществена мрежа - още повече когато в главните роли влизат публични фигури с отговорност по закон за отчетност на имущественото си състояние. В случая - бивш ръководител на МВР и настоящ председател на парламентарна група "Граждани за европейско развитие на България".
Явно PR-щетите за партията в активната предизборна кампания не струват колкото домашния уют. А и както показа случаят на Владислав Горанов, не е лесно да пишеш държавния бюджет от 10-тия етаж във ведомствен панелен блок.
Този казус е добър повод да се провери колко души са били включени в посредничеството по конкретните имотни сделки, както и дали някой от тях има финансов принос към партийната хазна на ГЕРБ. Най-вече - дава добра база на КПКОНПИ за проверка на всички 240 имотни декларации на депутатите. Само да не се окаже, че в още 239 от тях ще светне "синя лампа".
Mоже би е време да се каже, че тези сделки не са вратички, отворени само за избрани хора, а са твърде масова практика. Скандалът би бил полезен, ако държавата най-после измисли как да си събира парите.
"Да, защото българина не иска да се "прецака", като гласува за някой различен "големите" партии - защо да гласувам за него - той няма да влезе..." Оби, не е така, не мисля, че ще се "прецакам", ако си дам гласа за някой, който ме е убедил да го подкрепя. Не харесвам нито една от партиите, които са в парламента в момента и каквото и да ми говорят, няма да има полза. И всеки път гласувам за малки формации, но ако не влязат в парламента и гласът ми се преразпредели за големи играчи, какъв е смисъла? Законът е направен така удобно, че да се намърдат големите или коалиции.
>какъв е смисъла? Смисълът е, че запазваш собственото си достойнство - гласуваш по убеждение, а не по сметка. Няма как нещата да се променят, ако всички се откажат и почнат да гласуват по сметка. Не, за съжаление не следва, че нещата ще се оправят ако гласуваш по убеждение. Но поне все още има шанс. Шансът умира безславно и окончателно единствено ако хората интернализират безсилието си да променят политическата ситуация (което е пълно безумие - все пак има причина системата да се нарича "представителна демокрация") до такава степен, че вече дори не им се налага да изясняват, че очевидно изборът е само между Говно и Боклук. Точно както направи Онуфрий. Това се нарича заучена безпомощност и е доста тъжно състояние, до което българският народ почти се е докарал. "Почти", а не "вече", защото все още се намират хора като теб, които не гласуват нито за Говно, нито за Боклук, независимо от това, че прекрасно осъзнават огромната вероятност гласът им да бъде преразпределен между тези две партии. В този контекст, според мен е адски важно да продължаваш да намираш смисъл, защото в противен случай ще тръгнеш по хлъзгавия наклон към заучената безпомощност на хора като Онуфрий, която е пагубна за обществото, независимо от личния комфорт на удобните й рационализации.
Законът е направен така удобно, че да се намърдат големите или коалиции. _________________ А като се намърдаха малките идиоти - кво направиха? Цирк ! Такова чудо -" управляваща опозиция"- май в цял свят не се е случвало. И разни отворковци седнали да реват колко било зле, как немали избор, как.... Като сте гламави, то си е за ваша сметка, ама не е нужно да биете тъпана. та цело село да разбере Още по-малко има нужда от хора, дето се пишат преуспели в чужбината, да ми ръсат тука мозъци и да дават акъли, кое как било! Аре нема нужда!
Джозепино, говориш за местен данък 2,5% - за облагородяване на местната община...или другояче казано - да се подобри инфраструктурата и какво още? - зеленина, дървета, пързалки за децата? Не ми е ясно за какво пишеш? - дали не е само в пожеланията на мислите ти? - облагородяването на околната среда /в случая около сградата на тази компания АртТек/. Специално за този квартал /тази община/ Изток знам и виждам колко нови бохемски /а не панелни/ сгради се ВДИГНАХА между стандартните 4 и 6- етажови блокове, в междублоковите пространства, където вече деца не играят. Дали въобще се взимат пари от новостроящите богаташи, за да може общината да благоустроява района за общата публика /в частност/ за гражданите на определен квартал, а не само за гражданите на отбраното общество /за което са много от коментарите тук/ ?