За 10 години управление на ГЕРБ сме научили две прости истини: 1) само Бойко Борисов може да бие тухлена стена на тенис, 2) само Цветан Цветанов може да замени тухлена стена срещу пентхаус с ВИП-асансьор и да излезе на печалба.
Шегата настрана: зам.-председателят на ГЕРБ отново се прояви като тънък познавач на пазара на недвижими имоти. През лятото на 2018 г., докато София ковеше рекордния си годишен ръст по показателя "цена на живот", Цветан Цветанов е сключил сделката на десетилетието.
По документи, придобиването на апартамент с площ от 240 кв.м., самостоятелен асансьор и двоен гараж, на крачка от Борисовата градина, му е струвало около 670 евро на квадрат. Иначе официална фирмена тарифа за жилищна площ в същата "Сграда на годината" на ул. "Латинка" започва от 2500 евро/кв.м.
Вероятно всеки българин, който е купувал/продавал имот, знае, че описаната по-горе транзакция е "имитиращ продукт".
Декларирането на сделката по ниска данъчна оценка не е откритие на Цветанов, а е пътека, добре утъпкана от хиляди фирми, граждани и гражданки, които се надяват да избегнат плащането на високи данъци и такси.
В случая с парламентарния лидер на ГЕРБ уравнението има и втора част: заменените от него два стари апартамента са незабавно препродадени на бивш служител в предизборния щаб на ГЕРБ (който в момента е на държавна заплата в РВД), строителите са излезли на нула, а всички вкупом са спестили пари за закуски.
Спомнете си, че и Сотир Цацаров имаше подобен скелет в семейния гардероб, но това не му попречи да стане главен прокурор и днес да разпорежда поредна имуществена проверка срещу Цветан Цветанов. В сряда се оказа, че и правосъдният министър Цецка Цачева е купила апартамент в същата сграда, след като "видяла изкопа в квартала" и се поинтересувала коя е фирмата... :). Дружество на Вежди Рашидов също им е съсед в сградата "Летера".
Не искаме да секваме вълнението ви, но бас държим, че следствието ще приключи без резултат.
Няма кой да забрани на частна строителна фирма да продава на тройно по-ниска цена от тарифата за "простосмъртни", щом общата сума все пак покрива данъчния минимум.
Принципният въпрос е защо държавата и местните власти допускат толкова видими изкривявания, които ощетяват собствения им бюджетен интерес. Изчислението на данъчната оценка за нови луксозни сгради явно не отговаря на реалностите на пазара, поради което мотивира сключването на големи сделки на ръба на сивата зона.
Ето няколко примера: дипломатическият район "Изгрев", в който попада новото имение на сем. Цветанови, е в по-долна категория от претъпкания и презастроен "Лозенец" - съответно, получава доста по-нисък коефициент за местоположение. Постоянно поскъпващият "Студентски град" е приравнен към район "Люлин" като качество на локацията. "Витоша", където още липсва канализационна мрежа, е поставена наравно с най-силно развития икономически район "Младост". "Манастирски ливади", които попадат в централната зона "Триадица", имат по-висока данъчна ставка за местоположение в сравнение с кварталите на "Красно село". Премиерската "Банкя" има равен коефициент с "Кремиковци"...
Ако първото правило на брокерите е "Location, Location, Location", то явно има значение и коя е фамилията, която ще краси входната врата на сградата ти. Цената на една стока е компенсацията, която някой е готов да заплати за получаването й - а компенсацията може да е валутна, имиджова, властова.
Тъкмо защото не става дума само за пари, а за репутация и професионална отговорност, става все по-трудно да си обясним как човек в положението на Цветан Цветанов успя да настъпи една и съща мина за втори път.
Все пак, още е пресен споменът за последния имотен скандал около онези 6 апартамента, който едва не сложи край на кариерата му в политиката.
Фактът, че правилата се заобикалят системно от всички, не ги прави по-малко задължителни. Подобни демонстрации само разяждат доверието в цялата обществена мрежа - още повече когато в главните роли влизат публични фигури с отговорност по закон за отчетност на имущественото си състояние. В случая - бивш ръководител на МВР и настоящ председател на парламентарна група "Граждани за европейско развитие на България".
Явно PR-щетите за партията в активната предизборна кампания не струват колкото домашния уют. А и както показа случаят на Владислав Горанов, не е лесно да пишеш държавния бюджет от 10-тия етаж във ведомствен панелен блок.
Този казус е добър повод да се провери колко души са били включени в посредничеството по конкретните имотни сделки, както и дали някой от тях има финансов принос към партийната хазна на ГЕРБ. Най-вече - дава добра база на КПКОНПИ за проверка на всички 240 имотни декларации на депутатите. Само да не се окаже, че в още 239 от тях ще светне "синя лампа".
Mоже би е време да се каже, че тези сделки не са вратички, отворени само за избрани хора, а са твърде масова практика. Скандалът би бил полезен, ако държавата най-после измисли как да си събира парите.
