Синдикатите в България се опитват да реанимират самите себе си, като размахват юмручета под носа на властта, след като седят редовно с нея на тристранката, обсъждат разпределението на разни европарички към разни фирми за квалификация или преквалификация или си говорят за почивните станции на НОИ... Един текст от блога на Павел Николов по повод намерението им за национална стачка.
Синдикатите трябва да колекционират вицове.
В много от тях ще открият дословна характеристика за себе си.
Като, да речем, в следния брадат виц.
Киркор вика на Гарабед:
- Ех, Гарабед, пак ми се ходи в Париж.
- Че ти кога си ходил, та пак ти се ходи - чуди се Гарабед.
- Не съм ходил - пояснява Киркор, - ама миналата година пак ми се ходеше.
Та и синдикатите така.
Канят се пак да вдигат национална стачка.
Ама кога досега са вдигали национална стачка, та пак?
Преди време, спомняте ли си, пак се канеха да вдигат.
И преди това пак...
И какво точно предлага автора на статията да правят синдикатите? Смята, че понеже досега са си мълчали, трябва да продължават да си мълчат? Е, аз пък мисля, че крайно време беше... А, и още - автора на статията може и да не си спомня, но преди 20тина години, Подкрепа беше един от основателите и основни движещи сили на СДС - по времето, когато реално съществуваше такова.