Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Питам аз и отговор не искам

Борисов се върна в пълния си блясък от първия мандат, когато беше едновременно и премиер, и кмет, и шериф, и главен архитект на републиката едновременно - "правя първа копка, проектирам, финансирам, построявам и си го откривам"...
Снимка: БТВ
Борисов се върна в пълния си блясък от първия мандат, когато беше едновременно и премиер, и кмет, и шериф, и главен архитект на републиката едновременно - "правя първа копка, проектирам, финансирам, построявам и си го откривам"...

Хайде, признайте си - не ви ли е срам след снощи?

Не се ли почувствахте вкупом поне малко виновни? Сега стана ли ви ясно защо са ви пропаднали магистралите, защо са ви наводнени къщите, защо баба ви на село няма пари да си плати транспорта до химиотерапията?

Защото "вие" се подведохте. Защото съборихте ГЕРБ от власт. При това - с пуч. Нека ви.

Вие питате - премиерът отговаря. Ако въпросът не му харесва - отговорът е "Не е ваша работа". Ако пък отговорът му не ви харесва - сами сте си виновни.

Всеки си намери новина от интервюто на Бойко Борисов в понеделник вечер - в "президентския" формат на вечерната телевизия, в едночасов национален праймтайм и с извънредно студио, свенлив аналог на кремълската "Прямая линия".

Но посланието, което струеше от него, беше едно: чрез послушание - към прогрес.

Подобни експерименти в ефир са обречени на провал - както за питащите, така и за изпитвания. Но най-вече за него.

Пролича си по реакцията на Борисов, който едва прикриваше раздразнението си, а накрая напълно изгуби интерес към разговора.

"Ще се коалирате ли с ДПС?"
"Когато реша, ще ви кажа първо на вас"
"Ще подкрепи ли ГЕРБ Росен Плевнелиев за втори мандат?"
"Като дойдат президентските избори, тогава ще кажа"
"Вие ще се кандидатирате ли за президент?"
"Това не е ваша работа"

А сега де? А чия е?

Борисов се върна в пълния си блясък от първия мандат, когато беше и премиер, и кмет, и шериф, и главен архитект на републиката едновременно - "правя първа копка, проектирам, финансирам, построявам и си го откривам".

На партията - вярност, на народа - чиста вода.

Само че къде от преумора или нетърпение, къде от безсилие да се справи с истинските си "превратаджии" (които не са нито избирателите, нито медиите), толерансът му към критика е намалял болезнено.

Видя се по отговора на въпроса от онкоболната жена, която е принудена да живее със 7 лева за три дни - "Мила ми госпожа, аз съм се нагладувал до 30 години, на мен майка ми викаше "картофеното момченце".

И на пострадалите от наводнението в Мизия, които питат за обезщетения: "Тогава имаше друг премиер, да го бяхте питали него".

И на шофьорите, които се оплакват от надупчените евтини магистрали: "Вие до вчера карахте по коларските пътища, сега сте се хванали, че някъде нещо е станало... А що правите задръствания в събота и неделя, да не би аз да карам?".

Усетът на Борисов за приличие в публичното поведение вече едва прикрива досадата, че околната среда не отразява в едър мащаб собственото му възприятие за величие.

Нещо като вица за Тодор Живков и селяните: "Как сте, как сте?", шегувайки се питал Тато. "Добре сме, добре сме", шегувайки се отговаряли те.

По същата наклонена плоскост се пуснаха не един и двама политици, които си вдигнаха неръкотворни паметници, след което заминаха в дълбок политически запас - бързо, безвъзвратно и безславно.

Най-четените