Тежкият дебат по Истанбулската конвенция я прати на резервната скамейка да чака други, по-благосклонни времена, когато темата няма да се върти около джендъри и трети полове, а около самата идея за превенция на насилието срещу жени.
Не бяха малко тези противници на конвенцията, които твърдяха, че България си има достатъчно добри закони, които защитават жените добре. Ако има нещо да се подобрява, да се подобри там.
В същото време само от началото на януари досега ставаме свидетели на четвърти случай, при който в семеен скандал мъж убива жена си. При последния инцидент в Троян жертвата (на 35 години) е била прободена 26 пъти, а съпругът й сам се е обадил в полицията, за да каже, че вероятно я е убил.
Преди дни в с. Бъркачево, област Враца, жена се самозапали след скандал с мъжа си, който редовно я малтретирал.
И това е само за месец. Общото между 5-те трагични истории е, че става въпрос за домашно насилие, излязло изън релси. Просто още малко цифри към черната статистика на фатални инциденти и домашно насилие у нас. Защото насилието просто се възприема като проблем само на думи.
На думи всички сме срещу агресията. Според социологията 7% (около 350 хил. души) смятат, че е напълно в рамките на нещата да раздаваш шамари на жената, ако не те слуша, а за 10 на сто е естествено, че съпругата е подчинена на мъжа. За останалата част на обществото се предполага, че осъжда насилието.
Както принципно се осъжда всяко далечно неприятно нещо, което не те засяга особено много, но знаеш, че е лошо. Като например, глада в Етиопия.
Въпреки всички данни, че 1/4 от жените у нас са ставали жертва на физическо или сексуално насилие, на темата продължава да се гледа като на нещо, което засяга другите.
Още повече - това е просто статистика. Това, че статистиката е съставена от лични истории с много болка, остава встрани.
По-голямата част от тези мрачни инциденти минава анонимнo в криминалните хрони и само понякога случаи като този в ж.к. "Лагера" се завъртат сред основните теми на деня. Домашното насилие не е някаква голяма новина, не е нещо ново.
Знаем си, че на много места идеята за развод (дори и бракът да е пълен провал) е напълно еретична и на нея се гледа като нещо срамно. Знаем и че не са един и двама тези, които вярват, че с насилие се решава почти всеки проблем. И че самата култура толерира агресията - бий, за да те уважават.
Проблемите нито са един и два, нито могат да се решат на мига.
И тук говорим за убийства или много тежко насилие. Обикновеният побой и психическото насилие тотално са извън темата. Там всичко е ясно - обществото е против и заклеймява, но по принцип. Дефакто е по-лесно да отместиш поглед и да се правиш, че не чуваш и не виждаш.
Междувременно дебатът, който трябваше да засегне тези нелеки въпроси, в момента е надвикване за джендъри, трети полове и псевдо-християнски ценности. Или дори за референдум, който да реши дали пустата конвенция трябва да се приеме.
Истината обаче е, че дори и да я приемем, нищо няма да се случи, ако продължаваме да игнорираме факта, че насилието у нас е проблем, който иска колкото говорене, толкова и реални решения - образователни, облекчаване на процедурата по издаване на ограничителна заповед, повече контрол върху тези, на които има издадени такива заповеди и т.н.
Иначе статистиката ще си расте, а обществото ще продължава на думи да осъжда насилието.
А тук можете да откриете и още един повод за размисъл по темата:
