Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Брифингите са в историята, идва ред на оценките

Оценките за ефекта върху здравето и икономиката, каквито и да са те, несъмнено ще дойдат, дори и без да ги търсим Снимка: БГНЕС
Оценките за ефекта върху здравето и икономиката, каквито и да са те, несъмнено ще дойдат, дори и без да ги търсим

Брифингите на Националния оперативен щаб вече са в историята. Страната ни е на изходната права от ситуацията с коронавируса и идва логичният въпрос - за кого са благодарностите и не е ли рано за оценки.

Закриването на брифингите на щаба беше логична стъпка, след като интересът към редовните включвания на НОЩ стигна критичното си дъно.

Нуждата от тях в началото беше разбираема - извънредно нова ситуация, в която всички имахме право да знаем как страната ни се опитва да овладее случващото се. Разбрахме всичко това. Всъщност го разбрахме многократно и предоволно ни беше втълпено да спазваме трите д-та - дисциплина, дезинфекция и дистанция.

Скоро обаче масово повтарящите се отново и отново ежедневни отчети втръснаха. Те не предизвикваха тревога или дори надежда, а имаха силата на сухо прессъобщение.

Борисов обясни идеята за отпадането на брифингите с желанието всички по-бързо да се върнем към нормалния си живот. Истината е, че брифингите не ни пречеха за това, защото просто спряхме да ги забелязваме. Превърнаха се в просто суха статистика на фона на успокоението, че "страшното е минало".

И в логичния край на живота на брифингите се стигна до приповдигнатия момент с благодарностите, сред които попадна и "народът, който беше дисциплиниран", а работата на щаба и мерките бяха оценени като успешни.

Не е ли рано обаче да се дават всички тези оценки само заради вълнението от това, че се сбогуваме с един лош период? Все пак далеч не всички бяха толкова дисциплинирани, колкото излиза от благодарностите, а самите мерки неведнъж бяха противоречиви. Най-яркият пример за това беше носенето или неносенето на маски.

Но е факт и че в сравнение с други държави ограничението в движението на хората и затварянето на граници и бизнеси беше въведено на ранен етап от епидемията.

Не трябва да остава подценен и другият важен момент - в основния център на заразата - София - повечето хора все пак останаха по домовете си и действително съвестно изпълниха заръките на щаба. В не по-малка част за ниския брой смъртни случаи помогна и неуморната работа на лекарите, които се борят с ограничени ресурси.

Разбира се, има и още неизвестни засега фактори за това страната ни да се разминава без "камионите с трупове".

Все още не знаем как вирусът си "общува" с различните гени на народите, а в сферата на спекулациите остава как му се отразява климатът, имаше ли значение БЦЖ ваксината и др. Неизвестните величини дори притоплиха шегата, че "Господ е българин", както и че у нас "предлаганите китайски стоки са некачествени".

На каквото и да дължим добрите новини, извън сферата на спекулациите са цифрите - след три месеца от началото на епидемията в страната са заразени 2585 души, от тях половината са излекувани - 1322, а починалите са 147. На фона на много други европейски държави, това е доста по-малко, особено когато говорим за страна, чиято здравна система по принцип не е от най-здравите. 

Няма нужда за пореден път да се дават примери със страни като Испания или Италия, или пък Швеция с нейния крайно различен подход.

Но на този етап за кратко можем да си отдъхнем - и от щаба, и заради това, че "минахме тънко". И да се надяваме, че всичко това няма да се повтори отново.

А оценките за ефекта върху здравето и икономиката, каквито и да са те, несъмнено ще дойдат, дори и без да ги търсим. 

Най-коментирани

Най-четените