Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да не бързаме "да се хвалим" с електронните направления

Все пак пандемията принуди те да се случат, а не са плод на голяма далновидност, предвид, че ги влачим от 2002 г. Снимка: БГНЕС
Все пак пандемията принуди те да се случат, а не са плод на голяма далновидност, предвид, че ги влачим от 2002 г.

В годината, в която идеята за електронно здравеопазване навършва пълнолетие, България най-сетне направи малка крачка към осъществяването му - въведе електронни направления за PRC тестове.

На пръв прочит това изглежда като новина, за която трябва да се поздравим. Или поне ако питате зам.-министъра на здравеопазването Жени Начева, според която "след 20 години отлагане и изчакване можем да се похвалим с тази малка стъпка в електронното здравеопазване".

Тя сама нарича крачката "малка" и не можем да ѝ опонираме, че наистина е мъничка на фона на многото работа, която има да се свърши до заветната единна здравна информационна система. 

По-добре да оставим хвалбите за времето, когато напълно бъдат заменени хартията в здравеопазването и наръчите експертизи, с които пациентите обикалят между кабинетите. Все пак сега говорим само за електронни направления за PCR-и.

По-паметливите може да си спомнят големия шум, който се вдигна през март с предложението на частни IT фирми за безвъзмездни 15 000 часа труд, за да се сглоби поне "архитектурата" за системата на електронното здравеопазване.

Щедрото предложение дойде на фона на нарастващата нужда да се напредне по въпроса, за да се улеснят и пациенти, и лекари и здравната система изобщо на фона на пандемията.

Този труд бе отказан, защото бил твърде сложен и специфичен. Затова пък задачата се оказа по силите на държавната "Информационно обслужване", след договор с която ни обещаха, че до края на ноември ще имаме електронно досие, електронни рецепта и направление, ел. регистри и система за проследяване и анализ на лекарства.

Е, краят на ноември дойде, а ние имаме само електронно направление за PCR-и. С кое по-точно трябва да се хвалим и за кое да се поздравяваме? Кой знае, до края на годината може и още нещо да се появи...

Да не обезкуражаваме понечилите да се зарадват, но фактите ще го направят. За да имаме електронно здравеопазване в пълния му вид, това означава една система да съдържа всички здравни досиета на гражданите, докато лекари, болници и аптеки са свързани помежду си и си обменят информация и рецепти.

А с какво разполагаме дотук? Имаме електронно направление за ТЕЛК решения, станало факт едва този октомври. Като граждани можем да проверим здравните си осигуровки и платените от Касата прегледи, изследвания и др. Болниците пък могат да докладват в реално време на НЗОК за прегледи и лечения.

Имаме и комедийния опит на Петър Москов с пръстовите отпечатъци, който струваше милиони и завърши безславно.

Да не говорим, че за да наречем една услуга електронна по европейските критерии, това означава да я заявиш и получиш изцяло по електронен път и ако има транзакции по нея, също да ги направиш електронно. За справка - през 2019 г. само 5% от всички административни услуги в България са реално такива, което пък тотално ни отдалечава от също толкова старата идея за електронното управление.

Споменаваме електронното управление обаче, защото пред неговото осъществяване стоят наглед дребни пречки - например да въведем лична карта с чип с биометрични данни. Законово такава идея е раписана още от 2016 г., но очевидно не разполагаме и с нея.

Въпросът е "защо?". Тривиалният отговор ще е заради липса на политическа воля. Но не е само това.

Бившият министър Кирил Ананиев обеща, че ще имаме електронно здравеопазване до 2022 г. Вече обаче виждаме, че нещата се случват доста по-бавно. И това не е учудващо, защото готовата система би дала лесен начин за проследяване на зависимости между болници, Каса и институции. А, както знаем, отчетността не е пръв приятел у нас и сигурно затова страната е в челните редици на Европейския съюз по корупция. 

И като говорим за отчетност, да проследим колко струва електронното здравеопазване дотук се оказва трудно заради върволицата от отложени търгове, приключили без краен резултат и с безкрайни обжалвания.

И все пак оценките са, че Националната здравна информационна система ще струва около 25 млн. лв., а досега за нея са осигурени 12 млн. лв. по европрограми.

Срещу 12 млн. от европейския данъкоплатец сме получили предимно неспазени обещания и срокове, а едно електронно направление за PCR сега трябва да ни накара "да се похвалим". 

Ами, ще се въздържим. Още повече, че за него можем "да благодарим" на форсмажорите обстоятелства. Заради които между другото, докато вилнее опасен вирус, понякога се оказва трудно да се свържеш с личния си лекар дори по телефона.

Най-четените