Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова призова за анулиране на Втория протокол между България и Република Северна Македония (РСМ), като го определи като основния източник на пречките пред европейската интеграция на страната.
В интервю за местната телевизия Канал 5 тя изтъкна, че именно този документ е в основата на проблемните за властта в Скопие условия, които впоследствие бяха включени в преговорната рамка на Европейския съюз и в заключенията на Европейския съвет.
С това си изявление Силяновска на практика поставя под въпрос вече договорените условия за започване на преговори за членство в ЕС.
До момента европейските институции многократно и категорично заявяват на управляващите в РСМ, че единственият път към откриването на преговорна рамка за членство в ЕС минава през изпълнение на поетите от Скопие ангажименти по т.нар. "френско предложение" и преговорната рамка.
Сега северномакедонският държавен глава повтори за пореден път тезата, че конституционните промени сами по себе си не гарантират, че България няма да постави нови условия в бъдеще.
"Пътят със сигурност ще се отвори за момент, но след това отново ще се появи нова пречка. Трябва да се анулира източникът на пречките, а това е Протокол 2", заяви Силяновска, цитирана от БГНЕС.
Съвсем наскоро еврокомисарят по разширяването на ЕС Марта Кос заяви при посещението си в Скопие, че нито една държава всъщност не е получавала подобни гаранции по пътя си към присъединяване към Блока.
Преговорната рамка - въпрос на политическа воля
Въпреки това според северномакедонския президент ЕС всъщност разполагал с механизми, чрез които да гарантира, че процесът на разширяване няма да бъде блокиран от двустранни спорове.
"Не може да казвате, че сте за дебилатерализацията на евроинтеграцията, а от друга страна да толерирате билатерализация", заяви тя.
Според Силяновска преговорната рамка е политически документ, който може да бъде тълкуван и променян при наличие на достатъчно политическа воля.
Тя посочи още, че Северна Македония остава ангажирана с Програмата за реформи и е готова да следва темпото на държавите, които се придвижват най-бързо към членство в ЕС.
Според нея ключови ще бъдат 30 септември, когато Европейската комисия ще представи новия модел за разширяване, както и заседанието на Европейския съвет през октомври.
Силяновска заяви още, че условието българите да бъдат включени в Конституцията на Северна Македония може да бъде изпълнено "по свой начин", тъй като според нея никъде не е записано, че промените трябва да влязат в сила незабавно.
Отношенията с България
Президентът на Северна Македония призна, че отношенията между София и Скопие са силно влошени.
По думите ѝ срещите между представители на двете държави в последно време са "по-скоро куртоазни, отколкото същински диалог", предава БТА.
Въпреки това тя заяви, че вижда възможност за подобряване на комуникацията след последните си разговори с българския президент Румен Радев.
"Изводът е, че са необходими много усилия, много добра воля, за да се постигне някакъв напредък. Трябва да инвестираме нещо заедно, за да стигнем до някакво решение", каза тя.
Силяновска отбеляза още, че независимо от вътрешнополитическите различия България води единна външна политика.
"Ние сме наистина интересен феномен тук, за разлика от България, която действа единодушно навсякъде, дори когато греши", заяви тя.
Какво предвижда Вторият протокол между България и Северна Македония
През 2022 г. Северна Македония прие т.нар. "Френско предложение", одобрено единодушно от всички държави членки на ЕС. Именно то залегна в официалната преговорна рамка за присъединяването на Скопие към Блока.
Съгласно нея първата междуправителствена конференция вече беше проведена, но следващата може да се състои едва след като българите бъдат вписани като държавотворен народ в преамбюла и съответните текстове на Конституцията на Северна Македония.
Това изискване е записано именно във Втория протокол, подписан през 2022 г. от тогавашните външни министри на България Теодора Генчовска и на Северна Македония Буяр Османи.
Освен конституционните промени документът съдържа и други ангажименти, сред които:
- изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.;
- противодействие на езика на омразата срещу България и българите;
- реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Северна Македония;
- отваряне на архивите на югославските служби;
- ангажимент Конституцията на Северна Македония да не бъде използвана като основание за намеса във вътрешните работи на България чрез претенции за защита на лица, които не са граждани на Северна Македония.
Тази последна клауза на практика изключва възможността Скопие да използва Конституцията си като аргумент за претенции относно съществуването на "македонско малцинство" в България.
При последното си посещение в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща отново заяви в присъствието на премиера Християн Мицкоски, че Северна Македония трябва да изпълни вече поетия ангажимент за конституционни промени, ако иска да започне същинските преговори за членство в Европейския съюз.
Какво всъщност ще означава потенциално вкарване на българите в Конституцията на РСМ
Вкарването на българите като държавотворен народ в Основния закон на югозападната ни съседка не е просто символичен акт, а носи доста важни последици след себе си.
Ако това се случи, гражданите на Северна Македония с българско самосъзнание ще придобият право на квотно представителство в държавната администрация, съдебната система и полицията, на базата на принципа за "справедливо представителство" на етническите общности.
Промяната също така би гарантирала по-голяма законова защита на българското културно-историческо наследство в страната и още повече - би дала правото на изучаване на майчин език и свободното функциониране на български сдружения без натиск или стигматизация.
Вкарването на българите в Конституцията на РСМ ще принуди и официалната власт в Скопие да поеме и по-строги конституционни и законови ангажименти за инкриминиране и преследване на проявите на език на омразата и дискриминация срещу хора с българска идентичност.
