"Поемането на политическа отговорност" не било мираж в българската политика!
Кирил Петков хвърли оставка като съпредседател на "Продължаваме промяната" и като депутат. Чувства се отговорен за "подбора на кадри в София", след корупционния скандал, който се завихри около партията в последните дни и в който ПП бяха атакувани от няколко фронта.
Оставката от една страна е похвална, защото рядко виждаме такива на върховете на политическите сили.
У нас обикновено "политическата отговорност" изяжда главите на хора надолу по веригата, които после поникват пак на друг пост, защото не са просто хора, а са "наши хора".
А ако лидер подаде оставка, е едно такова за пред хората, пък после верните отново преизбират любимия си водач (здравейте, г-жо Нинова!). Изключение през последните години е само Христо Иванов, който сякаш само чакаше повод да се разкара от българската политика. Разбираемо.
От друга страна, оставката на Петков не е панацея нито за сегашната ситуация, нито за по-общите предизвикателства пред ПП.
Самият факт, че съпредседател хвърля оставка, оставя впечатлението за признание, че е била допусната корупция в партията. Тежко петно върху ПП с оглед на заявката им още с влизането в политическия живот, че ще борят корупцията.
Петков в последно време сякаш се беше превърнал по-скоро в допълнителен багаж за ПП (според проучване на "Маркет Линкс" от май одобрението за него беше 9%, един процент под това за Делян Пеевски от ДПС-Ново начало, а неодобрението - 77%, само 4 процента под същия).
Споменаването на името му в скандала около районните кметове на София и твърденията за партийни далавери около обществените поръчки нямаше как да помогне на тези цифри.
Но помага ли оставката му на партията?
Политическите партии в България си остават лидерски, а в съзнанието на избирателите образът на дадена партия често се припокрива с нейния председател.
ПП вече е с половин лице - това на Асен Василев. Партията отдавна имаше нужда, а сега още повече да налее харизма в уравнението на върха, ако иска да трупа инерция като опозиция, а не да губи такава.
С кого? С Николай Денков? С Лена Борислова?
А ако опонентите на ПП са се надявали на ползи от корупционния скандал, добре е да помислят отново - сега ще трябва да разправят директно и само с Василев, който през годините се оказа по-честият препъникамък в междупартийните отношения.
Покрай оставката остава да виси и въпросът какви ще са и дали изобщо ще има други последствия около твърденията за корупция, появили се през последните дни. И не, не са само тези около ПП.
Имаше и други, макар за тях да не се говори толкова. И никой все още да не е "поел политическата отговорност".
