Един месец. Толкова "навършват" антиправителствените протести на 7 август.
Внезапно, но и все пак очаквано, точно ранната утрин на 7 август полицията се намеси и прекрати най-дръзновената форма на гражданско недоволство до момента - блокирането на кръстовища с палаткови лагери, в които хората нощуваха.
С това правото на свободно придвижване е върнато обратно на обществото, но то не гледа на този комфорт единодушно. Онези, които се съмняваха в моралното основание на блокадата, намират в премахването ѝ възмездие, докато демонстрантите, застанали зад нея, чувстват груба намеса и насилие над демократичното изразяване на социален бунт.
Извън този конфликт (макар той в същността си да е от основно значение) пред протеста днес стои вероятно най-важният въпрос от ден първи насам: каква би следвало да е неговата посока сега?
Решихме да поразсъждаваме над няколко сценария, без да затваряме очите си за аргументите, които подкрепят или отхвърлят тяхната ефективност.
Протестите продължават под формата на мирни демонстрации
Беше естествено, че тъкмо мирните демонстрации, с които започна всичко, в един момент потърсиха друга, по-провокативна форма на изразяване.
Това неслучайно е така - ако събереш една маса хора и я ограничиш до едно конкретно пространство, представителността, заявката и енергията зад нейните искания изглеждат колебливо.
Причината не е задължително в липсата на масова подкрепа - обикновено на площада присъства извадка, зад която пропорционално стоят още много пасивни поддръжници, които кимат пред телевизора вкъщи.
Моментът с ротационния принцип също не е за подценяване - умората от работния ден или притесненията около коронавируса ще приберат някои протестиращи у дома, докато други ще решат, че точно днес имат сили и кураж да поседят два часа на улицата.
Тъкмо в това изтощение и загуба на заряд е и най-големият проблем на тези демонстрации - за жалост остроумните лозунги и плакати, музиката и вдъхновението на личностите зад високоговорителя може да индикират висок интелект и творческо мислене, но те няма да накарат властта да се оттегли, нито ще задържат всички в "Триъгълника на властта".
Ето защо мирният протест може да бъде ефективен само ако успее да докаже своята масовост и изкара всички недоволни на улицата, което няма да остави място за много политически маневри. А за това сега има потенциал, особено предвид факта, че една от формите на протест беше насилствено елиминирана.
Вариант 2: Частични блокади и пространни шествия
Частичните блокади на ключови кръстовища вечер ще се съобразят с общественото желание за свободно движение през работния ден, но все пак ще запазят отчасти тази форма на неподчинение.
Това е възможно с мащабни шествия, които обаче излизат от рамките на централните булеварди и ангажират по-голяма част от града. От гледна точка на човешката психика, това може да има ефект - ако протестът дойде под прозореца ти, шансът да се почувстваш въвлечен и да станеш от дивана си е по-голям. Също както и шансът да се озлобиш срещу протестиращите допълнително - зависи от първоначалната нагласа.
От друга страна, това отново ще се окаже добра почва за раздори в обществото, тъй като пълноценната почивка на хората ще бъде възпрепятствана, а това отново има потенциал да изостри настроенията между гражданите.
Вариант 3: Щурм и посегателства над обществени и партийни сгради
Акцията по готвене на "патриотичен омлет", която приключи със замеряне на сградата на НФСБ с домати и яйца, също изразява известна форма на неподчинение и доста недвусмислено показва отношението на гражданите към политическия елит.
Една целенасочена акция, в която последователно биват замеряни партийни обиталища обаче, би имала спорен ефект.
Чисто емоционално това е доста добър отдушник на недоволството. Каквото и да си говорим, да хвърлиш домат е стара, първична и ценена форма на негодувание.
И все пак отстрани тя може да изглежда варварска, особено предвид факта, че сградите са споделен обществен ресурс, с което реномето "умни и красиви" ще се срине тотално.
Човешката история обаче добре знае, че големите промени изискват революционни настроения. Въпросът остава доколко целта оправдава средствата.
Вариант 4: Преследване на политически лица при техни участия в медии или на събития
Добре си спомняме как протестиращите препречиха колата на Даниела Дариткова в улицата до БНТ и не ѝ позволиха да излезе. До физическа разправа тогава не се стигна, но внушението беше достатъчно показателно: нека политика да усети "народната любов".
Призивите за диалог, логично, бяха отхвърлени от страна на председателя на парламентарната група на ГЕРБ, но едва ли някой е очаквал нещо по-различно. Ето защо въпросът е доколко са ефективни подобни действия.
От една страна, те доста директно показват на управляващите, иначе изолирани от обществения гняв, колко силен е той всъщност. Това със сигурност има и психологически и емоционален ефект върху тях.
От друга страна, диалог между протестиращи и управление на улицата би бил предизвикателно любопитен, но уви - подобна среща не изглежда възможна извън неминуемата ескалация на напрежението, с което моралът на протестиращите също ще бъде поставен под въпрос.
Вариант 5: Протест пред домове, хотели или частни имоти, където се намират политици
Това е още един доста личен подход, който стои на ръба на законността.
Видяхме обаче вече няколко подобни акции - част от протестиращите отидоха пред къщата на Бойко Борисов в Банкя, други пиха кафе пред хотел "Берлин", където се предполага, че живее Делян Пеевски.
"Не може да има народен представител, недостъпен за гражданите, по същия начин, по който не може да има публична българска земя, недостъпна за гражданите", коментира тогава председателят на "МлаДа България" Десислава Николова.
Това разсъждение ни връща към въпроси за фундаментите на политиката - доколко наистина трябва да е достъпен онзи, когото обществото само е издигнало, за да го представлява?
Във всеки случай една неформална среща, на която да се състоят разговор и дебат, е в полето на идеализма и едва ли някой отива там с подобни очаквания. Ето защо това остава просто още една атрактивна форма на изразяване на недоволство, която обаче няма много потенциал извън полето на артистичната акция и протестния пърформанс.
Същевременно с това обаче подобен ход дава на управляващите възможността да се показват като жертви на тормоз и да сочат малките си деца и внуци като невинни жертви на "разбеснялата се тълпа".
Вариант 6: Ескалация и пълно гражданско неподчинение
За част от протестиращите отговорът на премахването на блокадата в малките часове на петък е ясен - пълно гражданско неподчинение.
"На война като на война" обаче не е така просто решение - за да се случи една революция, ѝ е необходима критична маса от гневни хора, готови да жертват комфорта си, за да изразят своята непримиримост. В този случай пасивното присъствие на останалата част от обществото няма да значи много.
Ескалацията също значи арести, кръв и насилие, за които премиерът даде уверение, че ще си тръгне, ако види на площада, така че това звучи като "пряк път" към оставката.
Възраженията обаче също са много. Какво би следвало например след подобна герила стратегия? Поне за момента не изглежда, че някой от първите ѝ редици би изявил готовност за позиции във властта, въпреки желанието за промяна. Друг важен момент е, че избори така или иначе предстоят, предсрочни или не, затова щетите от подобни действия може да се окажат по-големи от ползите.
И не на последно място, ако тези действия не са поне донякъде масови, те само ще компрометират протеста и ще дадат повод на управляващите да нарекат всички "провокатори". Те също така ще отблъснат доста мирно настроени протестиращи.
Независимо от това кой от изброените сценарии се реализира и какво ще последва от това, от обществото не могат да бъдат отнети нито свободата да изразява недоволство, нито тази да подкрепя властта. Утре обаче всички заедно ще решат какво е бъдещето.
