Двама действащи политици и народни представители от различни парламентарни групи провеждат неофициална среща на четири очи в правната кантора на единия от двамата.
Около две седмици по-късно домакинът на въпросната среща излиза с твърдения, че гостенката му е опитала да го убеди да въстане срещу партийното ръководство и е написала 500 К. на лист хартия, докато е обсъждала кои депутати от партията могат потенциално да бъдат вербувани за това своеобразно партийно разцепление.
Това е предаден накратко сценарият, който депутатът от "Има такъв народ" Радостин Василев описва за срещата си с Татяна Дончева.
Той допълва още, че зам.-председателката на парламента от ПГ на "Изправи се БГ! Ние идваме!" се е опитала да го убеди да гласува за правителство от третия мандат въпреки решението на ръководството на ИТН, като междувременно с това е говорила обидни неща за своя колега в ИБГНИ Николай Хаджигенов, както и за лидера на БСП Корнелия Нинова.
Самата Дончева признава, че среща е имало, но отрича да е говорено за такива неща и заявява, че ще съди Василев и зам.-председателя на ИТН Тошко Йорданов за клевета срещу нея.
Класически случай на "той каза срещу тя каза", в който се замесва моралната страна на политиката или по-скоро - нейната липса.
Междувременно специализираната прокуратура взема, че се сезира заради интервюто, а самият Василев излиза, за да потвърди, че никой не му е предлагал пари, само това листче с 500 К. му смутило съзнанието, напомняйки за идеята за предлагани пари.
Дончева, на свой ред, спекулира, че всичко това е атака, която да я отстрани от политическия живот и да установи климат на трайно недоверие между парламентарните сили.
Да започнем с това, че идеята за "пазаруване" на депутати и подкрепа в Народното събрание съвсем не е нещо нечувано. Всеки може да се сети за поне един случай, който поразително много прилича точно на това. Дали ще е един златен пръст, осигуряващ мнозинство, дали ще е глас за проект за конституция, който след това депутатът Х заявява, че даже не е чел. Дали пък ще е откровено миришещо на лобизъм предложение за законова промяна. Практиката е пълна с примери.
Дали това е морално? Не, в никакъв случай. Дали това е приемливо? Отново не, това е гавра с демократичните принципи на държавата. Дали е изненада? Уви, отново не.
Големият проблем на Татяна Дончева в сегашната ситуация е, че версията на Радостин Василев не звучи невъзможно. Даже някой би могъл да каже, че тя си звучи направо правдиво. И за зам.-председателката на НС наистина най-сериозният контрааргумент в момента е, че 30 депутата така или иначе не биха ѝ свършили работа в пленарната зала, че да ги купува.
Единственото нещо, което със сигурност може да се докаже в този казус, е кога точно се е провела тази среща, като за това се използват видеата от охранителните камери пред кантората на Василев, които сам той спомена.
Освен ако не се окаже, че някой от двамата активно е подслушван, темата на разговора им ще остане предмет на спекулации и това кой от следящите казуса на кого от двамата вярва. Тук важна роля ще изиграе реалната дата на срещата - дали е още около времето на първия мандат, или е малко преди третия.
За "Има такъв народ" ситуацията е ясна - имало е среща с Татяна Дончева - едно от лицата, които Слави и хората му вече на няколко пъти са посочвали като свой ярък хулител. И тази среща сега се използва максимално, за да се засилят тезите, които партията вече месец пропагандира - че са жертви на чужди задкулисни игри и интересчийски действия. Че спрямо тях се действа преднамерено, с помощта на пристрастни медии и с цел да бъдат унизени и ударени.
За партията на Слави този сценарий върши страхотна работа. С него те на практика показват как виден член на принципно партньорска политическа сила сега се опитва да разцепи ИТН отвътре и да използва част от депутатите ѝ за свои собствени цели. Като междувременно може и да е било намекнато за подкуп. Все пак наистина в ИБГНИ само допреди два месеца говореха за "трите партии на протеста" едва ли не като за неделимо цяло, което е готово да чегърта и унищожава предишната власт.
Когато обаче се стигна до разрива между тях и ИТН заради желанието на ИТН сами да управляват без коалиция и без да се допитват до "партньори", реториката се обърна. А от партията на Слави пострадаха най-много откъм подкрепа след невъзможността да се състави правителство.
Сега за тях е важно да разсеят тази вина от себе си, да се отърсят от обвиненията, че част от кандидатите им за министри бяха неподходящи или дори нелепи, и да минат отново в режим на "ние се борим срещу упадъчния политически елит" - формулата, която на първо място им донесе добрите резултати на избори.
Затова независимо какъв разговор е бил воден с Татяна Дончева и дали в думите на Радостин Василев има истина, самото ѝ идване в личната му адвокатска кантора предоставя шанс за политически ход. При това политически ход, който ще представи ИТН като политическа сила, която консистентно говори едни и същи неща, докато версиите на останалите се разминават.
И тук камъните падат върху главата на зам.-председателката на НС, защото това, което е направила, е дилетантска грешка. Защото тя или действително е направила това, в което ИТН я обвиняват, или се е оставила хората на Слави да се възползват от тази ѝ среща с Василев, за да задействат своя схема на неин гръб.
Това е срам за дългата ѝ политическа кариера и за трезвия прагматизъм, който от години се опитва да проповядва - независимо дали сега казва истината, или се опитва просто да ограничи щетите по имиджа си.
Защото отколешната истина е, че политиката наистина е мръсна работа, в която има адски много опортюнисти, готови да извлекат позитиви от всяка една ситуация.
Така че този случай, не се съмнявайте, ще бъде употребен максимално от всички политически сили, включително от ИТН и ИБГНИ.
