"Имаме човек и тука, имаме човек и там / имам от къде да купа и да ти продам." Песента на Ицо Хазарта още с излизането си беше посочена като диагноза на българската държава, но днес звучи още по-актуално.
Ако съдим по всички публикувани и изнесени съобщения и чатове на бизнесмена Пламен Бобоков, той има много повече от "човек в НАП" и "човек в КАТ".
Да си позволиш да предлагаш кандидати за постове, били те на местно ниво - като районен прокурор, или на държавно ниво - като посланици в чужди страни, а паралелно с това да пишеш директно на премиера за среща с цел посредничество, е сериозен международен скандал, какъвто беше този със задържането на либийския танкер "Бадр" на пристанището в Бургас. Това отива много отвъд "имам човек" или дори "имам хора".
Факт е, че от години можем да говорим за т.нар. "бизнес дипломация" - частните интереси отдавна могат да купуват закони на национално и на международно ниво. От своя страна, някои държави могат да си позволят да пресират някои бизнеси за оказване на помощ в деликатни ситуации, подобни на тази със скандала с кораба от Либия.
Едва ли е особена изненада за някого, но името на Бобоков не е непознато в Близкия изток и Северна Африка. Нещо повече - той самият има немалки бизнес интереси в Либия.
Затова и влиза в ролята на подходящ посланик на либийските интереси у нас, когато българските власти задържат "Бадр". Евентуално влошаване на българо-либийските отношения ще засегне собствените му интереси, така че има и мотивацията да вложи всичките си усилия. И така се стига до съобщения в стила на "Добро утро, бос".
Интересите му в региона го карат да пише и на президента и на неговия съветник за нуждата от назначаването на стабилни посланици в определени държави.
Ако всички тези чатове на българския бизнесмен, изнесени в медиите, са верни, тук описателното "брокер на власт" би паснало перфектно на ситуацията - лобизъм в тежката си категория.
Лесно е да посочим въпросния бизнесмен и да говорим за това как се е възползвал от ситуацията, за да се вклини между властите и по този начин да оказва влияние.
Независимо от всичките си инвестиции у нас и в чужбина, всичките си контакти зад граница и т.н., на него не му е работата да се меси в държавната политика и с предложения за назначения.
Само че системата позволява подобно нещо да се случи. Щеше ли Бобоков да праща есемеси с "подходящи хора" за посланици към човек от президентството или дори към самия президент може би, ако не съществуваше тази пропаст между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2?
Докато президент и премиер са в състояние на студена война, те ще имат нужда от подобни посредници помежду си, а те на свой ред ще продължат да се възползват от положението.
Старият лаф, че не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава, в случая е повече от верен. Бобоков е видял открилата се възможност в разрива между президент и изпълнителна власт, пресметнал е, че има някакви добри контакти и на двете места и се е цанил за медиатор. А оттам нататък вече може да започне едно взаимно чесане на гърбове по този или онзи въпрос.
И със сигурност той няма да е единственият в тази роля. Просто сега неговото име се появи покрай разследването на прокуратурата срещу него и брат му.
Излизащите информации за връзките на бизнесмена и за това как евентуално ги е използвал показват пробойните в самата държава, които на първо време позволяват на разни "наши" хора да се възползват.
Разликата е вече в мащаба. Един има човек в НАП, друг - на "Дондуков" 1 и 2.
