Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде бляхте цяло лято, МОН?

Къде бляхте цяло лято, МОН? Снимка: Getty Images

Каква изненада - деца, родители, училищни власти и образователни институции пак са в патова ситуация.

Гласовита част от родителите, както обикновено, хем не иска децата да учат дистанционно, хем не иска да им бъркат в носовете с тестове, нито пък е пожелала да се ваксинира овреме. Но пък настоятелно очаква решение на въпроса.

Учители пък заплашват с оставки, ако зеленият сертификат стане задължителен.

А Министерството на образованието се чуди как да угоди на всички и заема най-сигурната позиция - тази на изчакване. От която не е излизало открай време.

Какво имаме за момента? Свирепа четвърта вълна, с още повече заразени и починали. Реакцията на властите - децата да бъдат пратени вкъщи, а всичко останало да работи срещу зелен сертификат.

Недоволство от родителите, защото за пореден път единствено децата плащат за некомпетентността на институциите и безхаберието на огромния процент от обществото, който нито желае да се ваксинира, нито да спазва елементарни мерки.

И, на пожар, министерствата на образованието и здравеопазването, започват да обмислят как хем да върнат децата в училище, хем това да не доведе до трупове пред претъпканите болници. И предлагат сертификат за учителите и редовно тестване - два пъти седмично, за децата.

Родителите реагираха напълно според очакванията. "Против съм, защото няма разяснителна кампания, не сме наясно как ще се провежда тестването, кой ще го прави, децата ще бъдат смутени и може да им се подиграват, ако не се справят", обяви пред bTV Лилия Божкова от сдружение "Обединени родители".

Не са малко родителите, които питат какви точно ще бъдат тестовете, в носа на децата ли ще се бърка, в гърлото ли, ще плюят в пликчета ли, кой ще ги тества и как ще се осигури хигиената и изхвърлянето на тестовете.

Липсата на отговори прави отпора срещу тестовете още по-сериозен и сума възрастни застават на безкрайно продуктивната позиция: "Не искам да ми тестват детето, да намерят друг начин да ги върнат в училище".

Родителите реагираха по абсолютно същия начин и през февруари. И тогава от Министерството на образованието пуснаха от днес за вчера анкети дали хората са съгласни да се тестват децата, за да се види какво е разпространението на коронавируса в системата на средното образование.

Отговорът беше шумно възмущение - не може от родителите да се иска отговор на подобен въпрос в рамките на 24 часа и без детайлна информация какво ще представляват тестовете. И - очаквано - под 15% бяха съгласни от учениците да се вземат проби.

Идеята замря, последва безметежно лято, което министерствата на образованието и здравеопазването проспаха с идеята, че родителите не искат тестове, а учителите - ваксини, и като дойде моментът нещата все някак ще се наредят. Например след поредните избори може да има редовен кабинет - той да си троши главата с тия сложни задачи.

Е, редовен кабинет няма, и сме в пълно дежа вю.

Първо, децата бяха спешно спрени от присъствено обучение, а чак след това започват: повдигане на въпроса, отпускане на пари за тестове, решение какъв точно тест да се прави и от кого, проучване нагласите на родителите, обществени поръчки и нещо като разяснителна кампания под формата на брифинг на крак в Министерски съвет и участие в сутрешен блок.

А когато самите родители се обърнат към най-логичния извор на информация - учителя, той вдига ръце и обяснява, че също чака да му кажат.

МОН прави абсолютно същата грешка, както и през зимата, и - каква изненада! - съпротивата е същата. Застрашителна част от родителите отново реагират като магаре на мост и заплашват да бойкотират единствения шанс на децата си да се върнат към присъствено обучение.

Смятат, че е по-добре учениците им да гният вкъщи пред компютъра и да останат и необразовани, и социално неадекватни, само и само да не им бъркат в носа или да не плюят в пликче. И се дразнят, че няма кой да им отговори на елементарни въпроси.

И понеже това беше напълно предвидимо, МОН трябваше да започне кампания, анкети и проучване на щадящи тестове и нагласи още през август.

Но не - според министър Николай Денков, ако идеята за тестовете е била предложена в началото на годината, е щяло да има революция и бунт.

"Досега съпротивата срещу тестването на децата винаги е била 100 процента и трябваше да се съобразяваме с нея, а в момента изборът е учениците да са в училище и да се тестват, или да са вкъщи", каза преди дни той.

Сега обаче, според него, вече има достатъчно аргументи да се каже на родителите, че това е наложително.

Тоест - вместо МОН да си дава зор да се разправя с твърдоглави и не особено разумни родители и така да предотврати затварянето на училищата, сега убеждаването могат да го свършат обстоятелствата постфактум. Вместо родителите да бъдат уверени, че тестовете не са травмиращи, но са единственият начин децата им да учат нормално, сега от тях просто се очаква да се примирят, понеже не могат да си позволят поредна порция дистанционна работа, че и с деца на главата.

Ако решението за тестване беше взето преди месец или два, щеше да има достатъчно време и за осигуряване на самите тестове, демонстрации и детайли как ще се ползват и убеждаване на родителите.

Така стоят нещата и със зелените сертификати - както за педагозите, така и за всички.

Вместо това обаче тепърва се обмисля каква да е процедурата за тестване, кои точно да са щадящите проби, кой да ги взема, както и да приключи и обществената поръчка за купуването им.

Което значи, че децата няма да се върнат в училище от следващата седмица, както се зарече здравно министерство.

Не, институциите ще тупат удобно топката, докато поотмине и тази вълна, а децата стоят заклещени пред екраните. А родителите отново ще се убедят, че отказът от поемане на ангажимент и системният отпор на което и да е решение, е правилната поза. Ще го разберат и децата.

Най-четените