Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кога гранатата ще престане да бъде фалшива

Докато продължаваме да толерираме политиците опортюнисти, напрежението в обществото ще става все по-голямо Снимка: Пресцентър на МВР
Докато продължаваме да толерираме политиците опортюнисти, напрежението в обществото ще става все по-голямо

Някакъв мъж около 50-те се появява на Нова година, призовава хората да не спазват мерките и вади граната. За щастие това не е начало на история за терористичен акт, а просто "хулиганска проява".

Поне така прокуратурата определя разиграването на точно един такъв случай - полицията задържа 53-годишен мъж, след като извадил граната, докато проповядва политическите си идеи, независимо какви са те.

При ареста си същият този човек заплашва, че ще се взриви.

В колата, с която се е придвижвал, са открити бойна граната, два пистолета, тактическа брадва, тактическа жилетка, ножове и др. По собствените му думи е изпратен от Бог, за да помага на "въстанието". 

Впоследствие задържаният се оказва верен симпатизант на една точно определена политическа партия, която през каналите си за информация призовава за революция и нахлуване в парламента, ако не бъдат изпълнени техните искания. А малко преди това оттам пък обясняваха, че еди-кои-си трябвало да бъдат вкарани в "Белене", задето не подкрепяли един конкретен руски енергиен проект у нас.

Ден по-късно той е пуснат на свобода без мярка за ограничение. 

Честно казано, в България вече свикнахме да се случват какви ли не глупости и всеки да говори и да прави, каквото си ще, до такава степен, че една подобна история се подминава с леко махване на ръка.

Да, гранатата била учебна или реплика, или нещо от сорта. Нямало как да избухне. Един вид нещо като много солена шега, в която обаче полицията трябва да се намеси, за да може хората наоколо - съвсем обикновени граждани, излезли да празнуват Новата година, да не се страхуват за сигурността си.

Не, подобно нещо не е нормално. Такава история, независимо от това каква точно е била гранатата в ръката на този човек - активна или не, е болезнено далеч от нещо нормално. И "хулиганство" е едно много меко определение за случилото се.

Последните години у нас напрежението в политически план се натрупва до размери, които започват да стават опасни, а самото политическо говорене на партиите и обществените фигури много често само спомага за натягането на тази ситуация.

В един протест няма нищо лошо - той е израз на гражданско недоволство на отделни групи от обществото. Протестите са част от демокрацията и това не зависи от отправяните искания. Проблемът идва тогава, когато вече не говорим само за искания, но започнат и да се прокрадват заплахите за насилие.

А това вече се случва все по-често. Нещо повече - политическият опортюнизъм подтиква някои политици да заложат солидна част от цялата си комуникация на това да подклаждат насилието и агресията като единствен адекватен ход на съпротива в момента.

Едно време още в първи клас ни учеха на любопитния факт коя е най-дългата дума в българския език, но нещо в сегашната ситуация подсказва, че тази дума сме я позабравили - "непротивоконституциоснователствувайте". А в същата тази Конституция пише:

"Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността."

Един от парадоксите на българската действителност, е, че докато налагането на здрав ред се е превърнало в една въжделена цел, именно лелеещите по тази цел са склонни да правят най-сериозни завои от общия ред.

Причината за това е проста. Реплики от сорта на "Тука трябва здрава ръка" предполагат, че въпросната ръка е собствената или най-малкото на някой, който има идентични възгледи с говорещия. И очакването, че редът ще се спазва, важи предимно за другите, но не толкова за теб самия.

А когато от телевизора или още повече - от парламентарната трибуна има кой да легитимира подобно поведение, говори как политиците трябва да бъдат наказани, призовава за бунтове и революции, макар и да вкарва едно крайно... "поетично" значение в тези думи, това започва да се приема като приемливо.

Не сред всички, разбира се, но сред част от обществото - сред хора, които са готови да излязат на оживен площад и да извадят граната - явна заплаха какво ще се случи, ако не се случат нещата така, както те искат.

Да, сега може тази заплаха да е била празна, да е била "наужким" и само шега. Ако обаче се продължава с това радикално говорене, което описва днешната ситуация като борба на живот и смърт, като сблъсък между национални герои и национални предатели, в един момент заплахата ще престане да бъде фалшива.

А гранатата... тя може би ще стане съвсем истинска.

Най-четените