Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Логиката на Радев: "Трети път за щастие"

Логиката на Радев: "Трети път за щастие" Снимка: БГНЕС

Изборът на президента Румен Радев да даде третия проучвателен мандат за съставяне на правителство на БСП не може да се нарече изненадващ. В дните преди това редица анализатори прогнозираха, че това ще стане.

Там е неговата основна база, там е ядрото му, там реално има и най-голяма близост с неговите лични политически позиции. Да не забравяме, че през 2016 г. именно социалистите го издигнаха за президент, а миналата година го подкрепиха категорично, въпреки личните позиции на лидера Корнелия Нинова.

И след като през 2021 г. Радев на два пъти връчи трети мандат на БСП с надеждата, че червените ще успеят да сформират правителство, сега президентът прави решителен ход в стил "Трети път за щастие".

Да, в момента има ясно противоречие между него и ръководството на социалистите, но очевидно то е било преглътнато. Въпросът е с каква цел.

Със сигурност не е да се осигури най-лесният начин в рамките на 47-ото Народно събрание да се състави правителство. Защото ако това е целта, то анализаторите в екипа на държавния глава не са си свършили съвсем добре работата, пренебрегвайки онази пречка, която миналата година събори опитите на социалистите да създадат кабинет с третия мандат.

За "Демократична България" беше горчив хап да влязат на първо време в обединение със социалистите, а сега ще е доста трудно и предизвикателно за тях да приемат, че не просто ще са в едно и също управление с БСП, но то ще бъде основано с мандат на червената партия.

Социалистите трябва да влязат в ролята на медиатори в преговори между четири политически сили, които нямат особено общо помежду си, не си вярват особено, а за две от тях е ясно, че към момента направо не могат да се понасят.

Това, само по себе си, е достатъчно трудна задача, за да се добави към нея нежеланието на градските демократи да работят с "комунисти". Засега обратното не е заявявано като някакъв особено проблем.

Разбира се, ДБ вече са заявили, че са готови на много компромиси, за да се стигне до съставяне на правителство в рамките на това Народно събрание, така че е много възможно те да преглътнат ситуацията.

Въпросът обаче е как ще се отрази това върху техните собствени интереси. Защото въпреки всичко, ДБ трябва да пазят лице за пред избирателите си.

За тях ще е трудно да оправдаят идеята, че се борят за кабинет в името на това да се спаси държавата от изборни резултати, които да вкарат в парламента повече проруски елементи, когато правителството се сформира с мандат на флиртуващите с русофилството БСП.

Или казано с други думи, изборът на Радев неминуемо ще извади на преден план някои стари "червени линии", които досега бяха загърбени в името на общото управление, реформата в съдебната система и т.н.

Тези проблемни точки неминуемо ще бъдат експлоатирани от опозицията - сякаш ГЕРБ биха пропуснали подобна възможност да всеят смут сред управляващите партии.

Тук идва и другият водещ момент - с два неуспешни опита зад гърба си и с доста радикален подход към вътрешните неразбирателства в собствената си партия, Корнелия Нинова едва ли може да бъде посочена за най-добрия пример за диалогична и компромисна фигура.

За да се формира правителство обаче ще са необходими цялото лавиране и способност за намиране на общи допирни точки, които човек може да очаква. Особено когато в списъка със задачи влиза това да накараш "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната" да работят заедно, след като конфликтът помежду им доведе до разпада на предишното правителство.

Ще може ли Корнелия Нинова да се справи с това? Честно казано, шансовете и на другите лидери така или иначе не бяха особено високи.

Изборът на БСП обаче изглежда повече като примирение от страна на президента, че отиваме на избори - опит да "угоди" на собствената си база от привърженици, отколкото да търси решение за правителство в рамките на 47-ото Народно събрание.

Радев така или иначе вече каза кога е предпочитанието му да се проведат предсрочните избори - началото на октомври. И може би сегашният му избор е просто стъпката към тези предсрочни избори - едно малко решение, докато реди в главата си как да изглежда следващият му служебен кабинет, пореден такъв.

А може и Корнелия Нинова да изненада всички и да обори мненията, че няма да успее да се справи с финото лавиране между накърнени егота, интереси и историческа неприязън, които пречат пред това да се построи ново правителство.

Ако успее да го направи, със сигурност ще има много изненадани. Много вероятно е президентът да е един от тях.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените