Ако все още има хора, които не са осъзнали, че българското средно образование е в задънена улица откъм произвеждане на качествени кадри за университетите, покажете им последната матура по български език и литература.
Не в спектъра на нейната резултатност, понеже за оценки от 2 до 6 е рано, а във формата на нейното съдържание. Три части и 40 въпроса, които могат да бъдат обобщени така - познайте в чий майчин език критериите за обща култура стават все по-ниски?
От години сме свидетели как Министерството на образованието и науката бавно и славно кляка пред нежелаещите да се натоварват зрелостници, но през 2022 г. летвата за диплома от средно образование достигна нови низини.
Да започнем оттам, че дни преди държавния изпит по български език и литература от МОН обявиха, че здраво ще орежат литературните произведения, включени във вариантите - от 97 на 27. За справка - само в 12 клас задължителни творби по литература са 46.
Представете си каква голяма част от българската класическата българска литература, която би следвало най-малкото да познаваме след 12 години в училище, е останала под чертата след солидното редактиране.
Добри новини за завършващите долетяха и от Софийския университет, които обявиха, че за 118 от специалностите си ще приемат с оценки от матурата. В това число е и престижното "Право", за което част от предишните поколения си останаха само със спомена на миризмата от катедрите на кандидат-студентските изпити.
През 2022 г. обаче правото заедно с психологията и десетки други обетовани специалности на СУ широко отварят обятия, готови да прегърнат всеки, който може да различи Лазар Глаушев от Лазар Дъбака, който може да научи, че Рада от "Шибил" не е Рада от "Под игото", и всеки, който запомни, че "Повест" е стихотворение, а не повест.
Наизустяването и сляпото запомняне на правила и литературни герои открай време е последното, да не кажем единственото мерило за знания в българската образователна система. И след като го знаем, трябва ли да се вайкаме, когато PISA дава ниски оценки за функционална грамотност (тоест - четене с разбиране) на българските ученици?
Не и ако видим с какъв аршин мерим знанията им, преди да ги окичим с дипломи.
Държавният изпит по български език и литература продължава да е единствената безпристрастна рамка за състоянието на средното образование у нас. И ято от експерти не могат да ви дадат по-вярна диагноза за пътищата по усвояване на знания на следващото поколение работна сила в държавата от няколкото страници тестове.
Ако си говорим на теория, матурата по БЕЛ трябва да отчете до колко учениците прилагат книжовните норми на родния си език, до колко познава писателите от т.нар. канон на българската литература, до колко са прочели книгите и могат ли да изразяват собствено мнение за тях.
Погледнат в детайли обаче, изпитът е опит на МОН изкуствено да помпа мускули, поставяйки минимални предизвикателства пред гимназистите и отчитайки на хартия, че повечето от тях са успели да прескочат трапа.
И езиковата, и литературната част са така построени, че е видно доколко се е предало просветното министерство пред децата, които нито имат интерес, нито мотивация да разбират логиката в българския език и наследството на българската литература.
Въпросите са предимно от затворен тип в стил "Космополитан", от които трудно може да се каже дали до верния отговор се стига със знания, или благодарение на чистата случайност, на места правилната подточка е заобиколена от очевидни грешки, а там където няма избор между а, б и в, от гимназистите се иска да напишат една дума ( една функция на аз-повествованието, една характерна черта на жанра елегия и една разлика между стихотворенията "Градушка" и "Спи езерото"), вместо да изразят мислите си в няколко подредени изречения.
Още ли има изненадани, че българските висшисти масово плагиатстват, преписват и не се справят с изпитните сесии? Ако има, да продължим и с литературната част на матурата, която отново на теория трябва да ни покаже способностите за анализ, критично мислене и начетеност, но това, което всъщност прави, е да изиска преповтаряне на заключенията от христоматиите от едно време.
Системата е такава, че предпочита учениците да назубрят за "теглото и забравата" в творчеството на Елин Пелин, отколкото да им даде възможност сами да разтълкуват разказите му и може би да кажат нещо различно от изводите на критиката от преди 20 и повече години.
На същия принцип е и темата, по която тази година зрелостниците трябваше да "разсъждават" (кавичките са умишлени) - "Споменът - скръб и утеха" от стихотворението "Аз искам да те помня все така" на Димчо Дебелянов.
Отново, задава се готов отговор в много тесни рамки - спомен, скръб, утеха, предразполагайки учениците да повторят клишетата от час, вместо да изкажат мнение по текст, който е пред очите им, в единствената част на матурата, в която уж свободно могат да изразяват мислите си.
Тогава остава да зададем логичния въпрос: защо след като така или иначе кандидат-студентите ще влязат в университета, те не бъдат оставени поне да изкажат свое лично мнение, вместо да бъдат принуждавани да зубрят теми, защото "така се прави"?
Може би защото МОН се страхуват от истината, че лошите навици в българското образование са толкова закостенели и изглеждат толкова зле, че е по-лесно да си затворят очите и да ги оставят да минат между капките, вместо да се види какво наистина ни е нивото на самостоятелно мислене и грамотно писане.
Колко и да си повтаряме, че това се прави в името на децата, вариантът, с който всички успяват да станат студенти, не действа като услуга в дългосрочен план. Първо, учи зрелостниците, че мисленето по калъп е от най-значима тежест - шаблон, с които ще им е трудно да се разделят след време, и второ - залъгва образователната система, че в класните стаи слабости няма.
Задачата не е всички да успяват, защото така се стига до унизително ниско ниво, в което висшето образование е масово постижимо и единственото, което ще получим в бъдеще е илюзии за качество и кадри.
