Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мило гневниче: Равноправие е различните да са ти безразлични

Мило гневниче: Равноправие е различните да са ти безразлични Снимка: БГНЕС

Неделя. За мен най-автентичната българска традиция е тая, дето навремето ти я биеха зад врата като се подстрижеш. Уви, младото поколение никога няма да усети сгряващата сила на този древен обичай. Сега е друго. Не мога съвсем да се ориентирам в традиционното и нетрадиционното напоследък.

Днес в САЩ например е Денят на бащата. Толкова американски празници възприехме през годините - Хелoуин, Черния петък, Прайда; само този не. Явно е твърде патриархален, за да го припознае без проблем либералната ни общественост. Друг хубав техен обичай е Кенсъл (да не се бърка с "кенсър"). Това е като не одобриш някого, ама не го подминеш, а се опиташ да го изличиш напълно за общо благо.

У нас този обред някога се е казвал Народен съд, а по-късно редовно е отбелязван на деня на Св. Донос, патронния празник на ДС. Милена Славова успя да му се наслади, след като по неясни причини реши да сподели закъснелите си възгледи за различността и веднага бе наказана за своята. Бих проследил цялата драма, ама не`ам нерви.

Понеделник. За мен висшата форма на равноправие е различните да са ти безразлични. Никой няма право да се сърди, ако всички са ти еднакво досадни. Забелязвам обаче, че твърде много взе да се употребява думата "хомофоб". Обичаме си ние доброто старо разделение на фоби и фили, бай Иречек, какво да се прави. Не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра.

В тоя ред на мисли, малко ме е яд, че остава неизползван термина "хомофил". Уви, късно е да го въвеждаме. Затова аз тия дни ги деля хората на прогресивни милениъли и ретроградни миленисти. Разделението също е древна традиция по нашите земи. Още от Хан Кубрат насам всеки от младите мисли, че знае най-добре пътя.

В същото време става ясно, че Божков е къпал някакъв кон в Дубай. Излиза от морето чист и бял. Конят също. Не мога да преценя библейска символика ли да търся в тоя бледен ездач или просто господинът е занижил стандарта при возилата?

Вторник. Поканили са Милена по телевизията хем да се оплаче, хем да се покае. Ха-ха. Права беше навремето, като викаше, че е създала вечния скандал. За нашенеца вечните теми са тия, които и след седмица пак стават за дискусия в телевизионно студио. Тук е мястото да кажа, че не споделям нито мнението на певицата, нито прическата ѝ. Но само за едното имам право да я нахокам.

Лично за мен няма значение пола на родителите за развитието на един младеж. На нас в казармата например мъж ни беше майка на цялата рота и я какви левенти отчува старшина Игнатов. Иди му кажи, че парадирането не ти е по вкуса и ще обикаляш плаца до откат. Личи си обаче, че Пеевски не е ходил казарма. Щеше да свикне по правилния начин да не зависи от родителите си. А не като сега - родната му майка официално да казва, че няма общо с него.

Сряда. Разкопали са "Шишман" в центъра на София. Отново изконна българска традиция. За истинския столичанин гмуркането в ледени води не е на Йорданов ден, а в месеца на профилактиката и ремонтите. Предлагам да оставят улицата така, на изкоп. Да се видят историческите пластове. А пък и така нито коли се движат по нея, нито е истински пешеходна зона. Ето ви решение на още един вечен спор.

Докато съм на тая вълна, у мен възниква въпросът: ако искаш да запазиш оригиналния облик на един град, твоя милост либерал ли си, консерватор ли си? Понеже по архитектурна линия най-прогресивните се оказват традиционалисти, а по-изостаналите бранят с демонстрации своя пъстър строителен кич.

В това отношение Борис Бонев от Спаси София е и либерал, и консерватор. Аферим! Плюс това хем прецака градската десница за кметското място, хем сега ги подкрепя от свое име. Браво на такова политическо визионерство. Но както викаше един познат художествен герой: на кой ли не му се иска я депутат да го изберат, я кмет.

Четвъртък. Днес е традиционният празник Еньовден. Чакам от зарана Херо Мустафа да ни се покаже с венец от билки във фейсбук и да поздрави нас, туземното население. Така бихме могли да поставим дори началото на наш роден Ден на благодарността. Облечени в пъстри носии и окичени с цветя ние местните да тропаме весела ръченица, а презокеанските ни приятели да ни носят дарове - мънистени гердани и Магнитски нанизи. В замяна преотстъпваме територии.

Но уви, чакането ми е напразно. Денят преваля, а Херо не цъфва с венец. Така де, то пък не може всяка година, не е чак такава традиция явно да ни се подмазва. Пък и нали американското посолство вече ни поздрави с другия ни голям юнски празник - прайда. Нека не прекаляваме с очакванията към новото слънцестоене. Миналата година бе насърчена традиционната българщина, тази година - нетрадиционната.

Петък. Според дефиницията на понятието "език на омразата", това е акт на враждебност към лице или група на базата на раса, пол, сексуалност, произход или религия. Слава Богу, не и по политическа линия. То затова ГЕРБ врещят толкова, че били обект на дискриминация и реваншизъм, ама никой не им обръща внимание. А в същото време всички много внимаваме да не закачим ДПС.

Гледам обаче, НАП започнали проверка на Влади Горанов. Не като бивш министър, а като физическо лице. Констатирано било, че има твърде големи бузи. Не, моя грешка. Всъщност приходите му не съответствали на разходите. Не знам подробности. Виждал съм само, че Бойко го разхождаше бая с оная прословута джипка, та от там може да е дошло. Или пък човечецът се е раздавал повече, отколкото позицията му е предполагала. Поредният древен управленски обичай по земите ни.

Събота. Цяла седмица чета колко загрижени са хората, че на Олимпиадата в Токио щяло да има трансджендър спортист. При жените-щангистки в категория над 105 килограма щял да се състезава бивш мъж. Е как може подобно нещо! Ще развали такава чудесна женствена дисциплина като вдигането на тежести. Ами че те утре ще пуснат някой дангалак и в художествената гимнастика, че тогава да видите.

Апропо, нямам търпение. Писнало ми е от златни момичета по калъп. Според мен обаче истинската победа за феминизма и равноправието би била да оставят човека да се състезава при мъжете и да ги разбие всички в качеството си на жена. Но това, опасявам се, е твърде напредничаво за света на традиционалистката спортна сегрегация. Добре че беше германският национален отбор по футбол да ми покаже какво е толерантност, практикувана от милионери.

Открай време на немците не им ли припознаеш на мига идеологическите принципи, много активно тръгват да те анексират за твое добро.

Най-четените