Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мило гневниче: За Червената шапчица и социалната дистанция

Не давайте повече ефир на Ридж Форестър, докато не си намери по-надеждни приятели от ЦРУ Снимка: БГНЕС
Не давайте повече ефир на Ридж Форестър, докато не си намери по-надеждни приятели от ЦРУ

Неделя

Я чакайте да ви питам нещо!

Вие в приказката за Червената шапчица на Бабата ли симпатизирате най-много, дето внучка й без да иска я насади на Вълка в устата? Тя иначе не предполагаше, че в гората, в която живее, дебнат опасности. Или вашият герой е Ловецът, понеже ги спаси и двете с уменията си на хирург?

Не вярвам, честно казано, да сте още на страната на самата Шапчица. Една идея твърде безгрижна е и с това - опасна за околните. Пък Вълкът, колкото и да е гладен, очевидно предпочита най-напред възрастното население

Питам ви, понеже ако ще я разправяте тая приказка, длъжни сте да актуализирате поуката съгласно извънредната обстановка. Остани си вкъщи, мило дете, че си магнит за вълци. Баба ти сама ще си напазарува масълце и питка в зеления коридор на гората. Човешките взаимоотношения, уви, винаги крият значително повече риск, отколкото добрата стара самота.

Понеделник

Ако някога се филмира това ново развитие в сюжета, виждам роля за неземната Никол Кидман. Шапчицата, разбира се. Докато всички се състаряваме, тя изглежда все така свежа, каквото и да направи с лицето си.

Споко, знам че нищо не прави с него, освен да го носи. Понякога пластичната й кожа ми напомня за главния герой в друг любим телевизионен сериал - министър Ангелов. И при него се наблюдава същия застинал театрален драматизъм под съмнително изглеждаща коса.

В този епизод героят обявява идеи за нови мерки. Нищо никъде да не се случва, за да се намали случването на другото. Почти всичко се затваря, което е почти страхотно като почти действие. Докато не затворим фейсбук, никоя мярка няма да е достатъчно ефективна, викам аз.

И една молба към БТВ: ако обичате, не давайте повече ефир на Ридж Форестър, докато не си намери по-надеждни приятели от ЦРУ.

Вторник

Предстои ни нов локдаун. Аутокоректът ми го поправя на нокдаун. Оптимист. Допуска възможността все пак за изправяне. Бройте по-бавно тогава, че иначе не се брои. Така свикнах с обстановката, че след края на всичко това, пак по възможност ще избягвам хората.

Разбирам, че нощните заведения не бива да работят в общия мрак. Но не може ли поне някои от по-кадърните диджеи да пускат музика в Billа и Lidl. Че там хора така или иначе си се събират, ама атмосферата е много тегава. Разбира се в коридорите за възрастни ще е ретро парти. Само стари шлагери.

Ако до всяко добро същество, застане поне още едно, на разстояние метър и половина. Ти знаеш ли колко прави това. Опашка от цели двамина. Все още има твърде много хора, които в локдауна ще станат по-добри и човечни. Но понеже пропуснаха да го направят в първия, а втория ги изненада, надеждата ми е за третия.

Сряда

Одобрявам напълно затварянето на фитнесите! Пълни са с хора, които напразно полагат усилия да са здрави. Аматьори! Здравеопазването не е ваша работа, има си министър за това. При това с изразен актьорски сантимент, защото театрите остават отворени. Какъв красив жест от страна на властта.

Личи си, че се грижи за културата, като я оставя да се оправя сама. Но както е казал класикът, всички щастливи театри си приличат, всеки нещастен е нещастен по своему. И това е само 30% от капацитета му.

Публиката не идва да гледа, идва на свиждане. Кажете от безопасно разстояние на боледуващия колко много ви липсва. Може би ще се почувства по-добре, дори току-виж си представи, че под маската ви има емоция.

Ех, ако можеше всичко наоколо да не ни напомня ежесекундно за собствената ни смъртност. Ето, и Марадона си отиде, заедно с последните остатъци от детските ни спомени. Беше велик с топка в краката. И в ръката също.

Четвъртък

Мисля, че нашето е някакъв особен вид прокурорска пандемия. Всички зорко следим кого да обвиним. Нищо чудно, че Гешев се изгуби някъде в суматохата. Сигурно се чувства излишен.

Един ден всичко това ще попадне в учебниците по истерия. Ще сме написали заедно в изолация тази страница. Нямахме ни най-малка идея, че Третата световна война ще е всеки срещу всеки, макар че трябваше да се досетим. Не се харесвахме дълго преди вируса.

Мисля, че съм на път да се потисна, ако спешно не поема нещо притъпяващо сетивата. Например голата плът на български звезди. Слава Богу, ето ги на календар за догодина; призовават ме да осиновя егото им. А, грешка, за кучета ставало дума. Не знам как не схванах веднага.

Одобрявам инициативата, щом и Азис е в нея. Той винаги е готов да помогне с тяло. Само турете някой да следи, да не вземе да подари и това малко кученце в скута му на неподходящо хабиби, което после да го изхвърли.

Петък

При това черен. Стига с тия предразсъдъци и дискриминация. Не разбирам с какво петъкът е по-различен от останалите дни.

На мен всички са ми еднакво черни пред очите. Ако ви интересува какви намаления е имало днес, ще стане ясно утре, като излезе статистиката за заразените. Само не искам да забравяте, че здравето ви е най-скъпата стока, с която сте се сдобили. И няма цена, нищо, че е обект на грижа от търговски дружества. Абе, важното е да прогресираме личностно кой както може.

За щастие, има онлайн семинари с чудесни оферти за надомни лидери. Кобилкина и Тонкин заливат мрежата с някакво обещание за берекет в бизнеса. Плюс грандиозно намаление. Най-вече на умствения капацитет на участниците. Разочарован съм обаче от Наташа. Очаквах нейните събития да се наричат "семенар" и да бъдат порядъчно изсмукани, не от пръстите, като при другия лектор.

Събота

Театърът е пълен. На сцената под светлините излиза пак за поредното си изпълнение проф. Константинов. Забавно е дори с такъв ограничен капацитет. Залата не диша от напрежение. Разправя, че изборите можели да се отложат. Нямало медицинска сигурност. Харесва ми употребеният термин, напомня ми малко за държавна сигурност.

Прав е, няма никакъв смисъл да се рискува с резултатите. Всъщност, каквото и да си говорим, изборите са несигурна работа. Освен за родните либерали. При тях е само несигурно хоби.

Един през друг се надпреварват да декларират, че ще си сложат ваксина. От американската, разбира се, по отношение на руската са антиваксъри. Няма по-свободолюбиви подчинени от нашите демократи. Готови са да се подложат на всеки властови експеримент.

За тях това е вид тест. Честичко се тестват. Затова все са в изолация.



Най-четените