Маските наистина падат. Не само защото управляващите просто забравиха за тях и позволиха законов луфт без противоепидемични мерки. Но и защото - засега - здравните власти вече не ги смятат за нужни.
Полека-лека това правят и всички останали страни в Европа и вероятно е назрял моментът вече и официално сами да си "преценяме". Все пак носенето на маска става препоръчително, а не наказуемо и никой не може да забрани ползването ѝ. Който го е страх, да си я носи, както казваше един бивш премиер.
Въпросът, който изникна около това паметно събитие, е следва ли при отпадането на извънредната епидемична обстановка, която е законовият носител на повечето противоепидемични мерки, правомощията за налагането им да отиват в министерството на здравеопазването.
Все пак извънредната обстановка легитимираше куп мерки в последните 2 години - от задължителното носене на маски, през COVID бонусите за медиците до ограниченията за влизане у нас, налагането локдауни и помощите за бизнеса.
Смята се, че, едва ли не по свое усмотрение и без допълнителна санкция, МЗ ще може да налага крути мерки и след няколко дни отново да ни лиши от дълго чаканата епидемична свобода. Че само със заповеди (нормативни актове, които не е длъжно и да съгласува с никого), министерството ще върне маските, а покрай тях и всякакви други неприятни ограничения като сертификати и тестове.
Здравното министерство побърза да отговори - няма да ни лиши от нищо и не смята да въвежда каквото и да било. Единственото, което остава задължително от 1 април, е показването на сертификат за ваксина, преболедуване или отрицателен тест при влизане в България. Нищо друго.
Но е нужно и малко пояснение защо не би и могло.
Случайно или не, кабинетът проспа връзката между изтичането на извънредната обстановка и необходимостта от някакъв законов механизъм за налагане на епидемични мерки при нужда. Все пак коронавирусът не си е отишъл напълно и дори не можем да бъдем сигурни какво ще се случи наесен.
Едва в края на миналата седмица депутати от всички партии от управляващата коалиция внесоха промени в Закона за здравето, които да дадат правната възможност на здравния министър при нужда да налага мерки.
Въпросните законови промени обаче тепърва трябва да минат през две четения в Народното събрание и да бъдат публикувани в "Държавен вестник", което ще отнеме най-малко 1-2 седмици, в които на практика не може да има никакви мерки.
Но по-важното е, че дори и да влязат в сила, поправките реално ще оставят на здравните власти много по-малко правомощия, отколкото имаха досега.
Оттук нататък със заповед на здравния министър може само да се въвеждат задължителни маски на обществени места, изисквания за дезинфекция и дистанция, да се провеждат на имунизационни кампании и да се откриват временни пунктове за ваксинация. Подобни мерки на регионално ниво ще могат да въвеждат и РЗИ.
Министерството на здравеопазването ще може да продължи да провежда здравен контрол и да налага изисквания при влизане в България - например за сертификат.
И толкова. Законът изрично посочва, че не е от компетенциите на здравния министър да налага забрани за влизане у нас, ограничения за придвижването в страната, както и спиране на работата на обекти. А досега това ставаше именно със заповед на МЗ.
Тоест, оттук нататък здравният министър няма почти никакви други антиепидемични правомощия. Не може да налага карантини и локдауни, не може да затваря или ограничава работното време на никого. Освен това от министерството побързаха да обявят, че и малкото, което могат да наложат, няма да остане задължително.
След 2 години е трудно да повярваме, че това е наистина така, затова и е нормално да изпитваме леки съмнения, че наистина е толкова хубаво, колкото изглежда.
Но е напълно логично - освен че епидемичната обстановка го позволява, в момент, в който правителството започва да губи подкрепа, притиснато от война навън и инфлация в страната, съвсем естествено е да позволи на гражданите си поне да дишат на спокойствие.
Нищо че политиката не бива да се бърка на епидемиологията.
Така че - честита свобода и умната. Неслучайно маските остават силно препоръчителни. Защото при влошаване на епидемичната ситуация МЗ има правото да ги върне.
