Когато един проект за държавен бюджет за следващата година - вероятно най-важният закон, който депутатите гласуват ежегодно - бива представен в петък след 17:00 часа, това трудно може да се тълкува като положителен сигнал.
И с право. За няколкото дни от представянето на Проектобюджет 2024, изготвен от Министерството на финансите, не са много положителните реакции, които се чуват за него.
От обвиненията на ГЕРБ в скрит дефицит от още няколко милиарда лева, през притесненията на ДПС за липса на достатъчна ангажираност с развитието на общините, до опасенията на редица икономисти, че разходите по него са доста раздути, а за приходите към хазната не може да има гаранция - налице са твърде много сигнали, че този бюджет е най-малкото спорен.
Може би най-голямото притеснение, изразявано от експерти, идва по адрес на приходите за държавата от събиране на данъци.
В Бюджет 2024 е заложен ръст на икономиката от 3,2%, който предполага, че ще се стигне до увеличение на данъчните приходи до около 40 млрд. лв. Това е с около 5 млрд. лв. повече от предвидените приходи за настоящата година.
Проблемът е, че дори събирането на предвиденото за 2023-та изостава.
Логиката на финансовото министерство в случая е да се хвърлят повече пари за инвестиции, за да се развие икономиката достатъчно и да бъде произведена тази разлика в събираемостта.
Идеята, заложена от финансовия министър Асен Василев и подчинените му, е да се вдигнат доходите два пъти над нивото на инфлация и по този начин страната да се оттласне напред.
Всичко това обаче зависи много от способността на правителството да събере предвидените данъци и в по-широк мащаб да не се случат разтърсващи събития, които да объркат всички планове (както стана през 2022 г.).
Затова и от МФ се опитват да подсигурят и "спасителна мрежа" с прокарване на някои данъчни промени, които да доведат до "изсветляване" на сивия сектор и повишаване на събираемостта.
Тук попадат възможността за вдигане на данъка на сградите, облагането на бакшишите на сервитьорите, облагането на търговията с криптовалути, промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и други.
Въпросът е, че данъчните промени, които бяха приети от правителството, предстои да бъдат приети от Народното събрание, а вече има сигнали, че единствено ПП-ДБ ще застанат зад тях.
И ГЕРБ-СДС, и ДПС изразиха притеснения относно планираните промени. Тези притеснения са засилени от недоволството на Бойко Борисов и хората му спрямо НЕкоалиционните им партньори покрай изборите за местна власт и цялостното положение на "Сглобката".
Или казано с други думи - Бюджет 2024 се крепи върху една кула от карти, която може да се срути във всеки един момент, оставяйки държавата в състояние на несигурност.
Първо, не е ясно дали ще има политическа подкрепа за прокарваните промени в данъчното законодателство.
Разликите в позициите на ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната" (защото в случая те са факторът, а "Демократична България" по-скоро е безгласна буква по финансовата политика) са наистина сериозни и без подкрепата на Борисов и компания тези промени просто няма да минат.
А подкрепата може да дойде само след сядане на масата и сериозни преговори - нещо, което не изглежда особено по сърце за ПП-ДБ.
Второ, не е ясно дали самият Бюджет 2024 ще събере подкрепа.
Асен Василев представи проекта в момент на крайно обтегнати отношения между двете политически формации, без за този бюджет да е търсено одобрение, камо ли консултиране в парламента.
В събота Бойко Борисов отправи тежки критики за заложения бюджетен дефицит, както и за способността на правителството да събира предвидените данъци, като дори намекна, че Василев му залага капан със скрити 7 млрд. лв. дефицит.
От ГЕРБ критикуват проектобюджета за това, че е твърде раздут и твърде социален в момент, в който държавата няма достатъчно пари. Според ПП пък от ГЕРБ не се интересуват от ситуацията с по-бедните хора в трудни за всички времена.
Това е стар спор между двете политически формации - финансова дисциплина, докато трае кризата, срещу насърчаване на икономиката за прескачане на кризата.
Проблемът е, че докато двете формации не постигнат някакво съгласие помежду си, приемането на бюджета ще се превърне в химера. Освен ако ГЕРБ не извъртят на ПП-ДБ "византийски номер" и не приемат с помощта на други политически сили бюджет по техен вкус.
В сегашната политическа ситуация обаче това пак изглежда доста трудно за постигане.
Трето, дори и в крайна сметка бюджетът да бъде приет, той разчита на твърде много условности.
Политическата ситуация в България е меко казано нестабилна, а много от условията за успешен бюджет зависят от това всичко да се случи според плановете на финансовото министерство.
Реалността, уви, е доказала, че в тази държава ако нещо може да се обърка, то най-вероятно ще се обърка - дали заради нечий опортюнизъм, дали заради обикновени човешки грешки, дали заради някое непредвидено събитие.
2022 г. беше показателна за това - тогава правителството на ПП изготви един силно инвестиционен бюджет в условия, които предвещаваха инфлационна криза, а след това всичко беше пометено от войната в Украйна.
Никой не гарантира, че догодина няма да се случи пак някакво разтърсващо събитие, което да обърка всичко и да принуди парламента за пореден път да обсъжда прекрояване на финансовия разчет на държавата в средата на годината.
Работа на финансовото министерство е да взима всички тези фактори предвид. Ако не го прави - това създава опасност да останем без бюджет.
Асен Василев може да има своята голяма визия за икономическото развитие на България, но преди да я приложи на практика, той трябва най-малкото да убеди достатъчен брой депутати, че тя е реалистична и че си заслужава.
Именно това е отговорността на правителството - да гарантира, че подкрепата ще бъде събрана и работата ще върви гладко.
