Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В Капана на печалбарството и агресията

"Парите водят парада: хората са първо ходещи банкомати, а едва след това хора. А ако не си потенциален клиент, нищо не си." Снимка: Кадър: YouTube
"Парите водят парада: хората са първо ходещи банкомати, а едва след това хора. А ако не си потенциален клиент, нищо не си."

Грозно е.

Мъж, който се прехранва като продава чорапи по улиците на Пловдив, получава удар с глава от друг мъж, според местни медии - собственик на заведение - който преди това е разхвърлял стоката на първия по паважа.

Всичко това се случва посред бял ден, в Капана, уловено от охранителни камери и от погледите на други хора, които, чест им прави, поне се намесват след като спорът става физически.

Кой крив, кой прав, има ли престъпление, няма ли - прокуратурата ще прецени. Но изводите от проверката няма да изтрият въздействието от кадрите, запечатани от охранителната камера.

Когато момчетата от софийската хардкор банда Vendetta направиха песента "Кръв по паважа" и изпяха "град на завист и омраза, от всеки трябва да се пазиш, недосегаеми няма, не живееш, а оцеляваш!", имаха предвид София, но безсмислената, куха агресия традиционно има своите проявления и из други градове.

Изкушението да се демонстрира мъжество, мачизъм и първобитна сила на гърба на беззащитните, оперирани от агресия хора, не е географски обусловено. На първо четене, това изкушение изглежда по-присъщо на хората във възрастовата група между 9 и 13 години, но изглежда не е и възрастово обусловено.

Просто е прекалено яко да набиеш една здрава бръсната глава на някой, който е с две такива по-нисък от теб и вместо върха на търговската йерархия в Капана обитава дъното ѝ. Просто за да му напомниш да си знае мястото.

Отвъд агресията обаче, в този случай има и друго - през последното десетилетие Капана се промени драматично.

В някогашния занаятчийски квартал занаятите отдавна отстъпват на заведенията, чудещи се как да сгъчкат повече столове на по-малко място. По-високият наем, който собствениците им могат да платят с оглед на ежедневните си приходи от туристи, подсигурява бъдещето на тази инвазия.

Творческият дух там, за който някои романтици все още говорят, от доста време се бори за място с печалбарството и желанието да пробуташ още 2 латета с 2 минерални води и нещо по-така, не народняшко за хапване на поредната двойка туристи.

А с печалбарството традиционно вървят и алчността, борбата за територия, агресията. Парите водят парада: хората са първо ходещи банкомати, а едва след това хора. А ако не си потенциален клиент, нищо не си.

И това явление не е присъщо само за (части от) Капана. Има го навсякъде, просто жалкото е, че намери почва и на това красиво място в центъра на един от най-посещаваните от туристи градове у нас.

И не е учудващо, че точно там, сред туристите, мъж, продаващ чорапи на улицата, ще опита да изкара някой лев.

Всички сме избягвали погледите на подобни сиромаси с тежка съдба, смущаващи ни във времето за напитки и приятели с молбата да си купим нещо от асортимента им от понякога ненужни стоки. Някои, но много по-малко, дори са си купували от тези стоки. За да помогнат, не защото даденият предмет им трябва.

Всъщност, това, което най-много ни трябва, е човечност.

Тя обаче не се намира нито по улиците, нито в менютата. Може би из Капана все още я има. Не, не - със сигурност из Капана все още я има.

По време на този инцидент поне не станахме свидетели на безучастното наблюдаване на тормоза от страна на околните, което показва, че хората може би малко са се отдалечили от извечния копнеж по "хляб и зрелища" и са се доближили до осъзнаването, че обществото трябва да е реактивно спрямо агресията и активно да маргинализира насилниците. Да ги изтика отвъд ръба на социума, за да се пребият на дъното на пропастта, която сами са си изкопали.

Да, човечността все още я има в Капана. Има ги и местенцата, съхранили творческия дух на това място. При малко по-внимателно вглеждане, те могат да бъдат открити. "Митко с чорапите" е един от живите символи на автентичността на занаятчийския квартал, който бавно бива поглъщан от диктатурата на материализма.

Надяваме се, че въпреки инцидента, той ще се върне по павираните улици на Капана и отново ще предлага на хората да си купят от неговите чорапи. Ако някои от тях смятат присъствието му за обидно и несъвместимо с яденето на салата с патешка пастърма, райска ябълка и джинджифилов дресинг за 15 лв., са свободни да напуснат. Въпреки името на квартала, от Капана може да се излезе.

От друг капан обаче не може да се избяга. Този на печалбарството. 

Най-четените