Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Води ме в някоя квартална кръчма...

Не може хем да нарушаваме законите, хем да се чудим защо държавата не е наред Снимка: Pexels
Не може хем да нарушаваме законите, хем да се чудим защо държавата не е наред

Разград с парти с 30 души, Пловдив с пищен рожден ден с други 50... 

Пък на купоните нерядко за настроението на гостите се грижат имена като Глория и Милко Калайджиев и сякаш нищо особено не се е случило в последната една година.

Е, немалка част от света е в ступор и във вцепенение - физическо и психическо - от което ще се измъква буквално с години. У нас, разбира се, няма такова нещо.

В България все се намира някой да се провикне "Води ме в някоя квартална кръчма! И поръчвай...".

И винаги, като сбъркано, но крайно услужливо ехо, има кой да му откликне. На хартия в момента не би трябвало да има опция за ходене в каквато и да било кръчма, било то квартална, централна или крайпътна. На практика из социалните мрежи свободно циркулират съвети кое заведение работи и с каква парола ще бъдете приети в него.

Пред очите ни се разкрива истинска култура, подобна на Speakeasy баровете от Сухия режим. Само че докато почитателите на този сравнително нов култ приемат, че са пресметливи поне колкото Ал Капоне, за околните те са еквивалент на съвременни Андрешковци. 

Да, има някакъв шанс купонджиите да бъдат увековечени в някой новинарски репортаж, но сигурно си мислят: "Какво толкова?!". Така или иначе нелегалните партита се роят като гъби след дъжд, така че вероятността полицията и РЗИ да разтурят точно това незаконно джамборе става все по-малка. Най-много да арестуват този или онзи, какво толкова, дòнеси още едно!

А пандемията се случва някъде там, отвъд сепаретата и тапицираните стени на ресторантите и баровете, където десетки души съвсем доброволно отиват да споделят общ въздух, бацили, вируси и телесни течности. Можем само да предполагаме дали точно мощният бас от уредбите заглушава и малкото притеснения, които обитават главите на купонджиите.

Само че докато последните с кеф нарушават всеки закон, особено този, предвиден да пази здравето им, продължават да настояват и че искат да живеят в "нормална държава".

Парадоксално е как човек, който сякаш живее в безкрайна фиеста, необезпокоявана от пандемии и болести, изведнъж се сепва, когато катаджията с палав тон попита "И сега какво правиме?". Може вчера да е затискал вратата на поредния нелегално отворен бар, за да не влезе РЗИ, но сега се чуди как пътният полицай смее да си чака сгушената между документите банкнота.

Бягаме като хайдути, ако чуем, че полицията ще посети не съвсем добронамерено сбирката ни, но се ядосваме на джигитите на пътя, тези, които си мятат боклука, където сварят, онези, които необезпокоявани рушат спирки, трамваи и фасади. Съсипаха я тая държава...

Страх ни е от подобно заключение, но се оказва, че твърде голям процент хора гледат на противоепидемичните мерки с присмех и се налага полицията да си играе с тях на "Стражари и апаши", само за да може същите сънародници при други казуси да се оплачат шумно, че "тука няма оправия" (по Яворов). 

Плашещо е и че спомените за периода октомври-декември 2020 г. бързо избледняха и над тях победи бохемският дух, за който всеки празник трябва да бъде шумно отбелязан и то задължително извън пределите на дома. Само че когато репортажите за линейки, които не смогват, и болници, които зарязват пациентите си по ледените стълби, преобладаваха в ефира, на никого не му беше до купон.

Социалните мрежи не бъкаха от въпроси къде можем да пийнем и да послушаме мургав човек да тропа на дребни барабанчета, без да ни арестуват. 

За този напрегнат и черен за мнозина период освен мъка обаче имаше и осезаемо повече ред. Маските изведнъж застанаха над носовете, дистанцията с непознати неусетно се увеличи, дори и най-крайните конспиратори признаха с половин уста, че положението е притеснително.

Няма нужда да стигаме отново до подобна епопея. Колкото по-усилено се спазват рестрикциите, толкова по-скоро ще дойде така чаканото разхлабване. Шмекеруването в тази насока само удължава агонията.

Малко лична дисциплина и въздържание от воденето в най-близката квартална кръчма, която функционира против всякакви закони и мерки, няма да спре пандемията, но ще я облекчи. Няма да разкара завинаги вируса, но пък ще е доказателство за едно по-зряло общество, което има не само права, а и отговорности.

В противен случай все ще нарушаваме законите и все ще се чудим какво не е наред в тая държава.

Най-четените