Разбраха ли се здравното министерство и представителите на заведенията и ресторантьорите кога да се отхлабват мерките? Отговорът е и да, и не. С едни властите са се разбрали, други продължават да стягат протест и да настояват бизнесите им да заработят отново.
Същите тези представители на бизнеса със заведенията, които продължават да обикалят медии и да защитават своята кауза, са останали игнорирани в постигането на въпросното споразумение, просто защото то не им дава това, което искат - възможност да отворят отново и поне малко малко да стабилизират разклатеното си финансово състояние.
А това е теза, която остро противоречи на позицията на здравните власти у нас - рязко отпускане на мерките сега може да доведе до нов главоломен ръст на случаите, особено с оглед на това, че има нов вариант на коронавируса, който е по-заразен и по-смъртоносен.
С оглед на обществения интерес и това да не се върнем в онова положение, в което болниците бяха препълнени с хора, а броят на починалите с всеки ден растеше значимо, засега звучи по-разумно да изчакаме още няколко седмици. Да може и самата здравна система да си вземе дъх, и опасността да се разреди.
И все пак да подминаваме гледната точка на представителите на бранша на заведенията, ресторантите и баровете е някак нечестно. Не за друго - те са сред най-пострадалите от пандемията и докато много други бизнеси, които честно казано представляват същия здравен риск, са оставени да работят, те трябва да стоят затворени в името на общото благо.
Това е жертва, която не е направена съвсем доброволно, но все пак е направена. И хората, замесени в този бизнес, които съвсем не са малко, плащат цената за това.
Ако си собственик на заведение, ако си служител и прехраната ти зависи от това да отвориш възможно най-скоро и да можеш пак да работиш, тази забрана е нормално да изглежда като равносилна на присъда. При това постоянно удължаваща се присъда.
Макар държавата да говореше доста за обезщетения и програми, целевите средства за заведенията и за подпомагане на бизнеса като цяло се оказаха забавени и собствениците на обекти все още очакват. Междувременно много от тях фалираха - 30%, ако се доверяваме на думите на Ричард Алибегов от Българската асоциация на заведенията.
Така че когато ти е отказано правото да развиваш бизнес, а същевременно с това държавата ти бави обещаните компенсации за жертвите, които си направил, напълно нормално е да си ядосан и да искаш промяна.
Лошото идва оттам, че някои решават да предприемат тази промяна сами. И така се получават всички тези новини за "тайни партита" и за нелегално функциониране на барове и клубове, което само натяга на образа на всички заведения като на "упадъчни кръчми".
А тарикатлъкът на отделните собственици сега излиза през носа на целия бранш. Опитите да се заобиколят правилата, да се мине метър и масите в заведението да не са на изискваните 1,5 метра, а на 1 метър, както и редица други дребни и не толкова дребни шашми, спомагат за това много хора рязко да протестират срещу всяка идея за ранно разхлабване на мерките за заведенията.
И от тази гледна точка 1 март действително звучи като разумен срок - достатъчно напред във времето, за да се види дали и как ще ни удари новият щам на коронавируса, дали децата в училищата ще засилят предаването на заразата и т.н. Същевременно не е и толкова напред в бъдещето.
Срокът за отварянето на заведенията обаче не трябва да бъде единственият фактор при взимането на крайното решение, а заведенията и всички затворени от мерките бизнеси трябва да получат наистина адекватни обезщетения и помощи.
Правителството е длъжно да представи стимули за бизнеса, които да подпомогнат възстановяването му, веднъж щом отвори отново. Някои съществуващи програми ще се наложи да се удължат и след отпускането на мерките, със сигурност се предвидят и нови, които да подпомогнат завъртането на свежи средства в икономиката.
Защото ако едно нещо е напълно сигурно, това е, че финансовата криза ще е не по-малко страшна от здравната. И да се вземат мерки за това бизнесът да оцелее трябва да е от първостепенна важност.
